Читать «Праскови за кюрето» онлайн - страница 157

Побързах да се намеся:

– Донесох ви нещо да се почерпите. Направих сладкиш с праскови. Надявам се да го опитате, когато може.

– Аз веднага ще го опитам – заяви Оми.

– Оми, моля те...

Поднесох ѝ кутията. Тя надникна вътре.

– Значи това е твоето вълшебство, Виан – отбеляза Оми.

– Ухае като поляните с цветя в джаннат. – Усмихна се на Розет с костенурчата си усмивка. – И ти ли помогна да изпечете сладкиша, малката?

– Всички помагахме – обади се Анук. – Аз правя шоколад от петгодишна.

Усмивката на Оми стана още по-широка.

– Е, ако и това не накара стареца да слезе...

– Ще дойде – оповести Мая. – Помолих моя джин да излекува дядо.

– Така ли? – изненада се Оми. – Значи си имаш джин?

Мая кимна оживено.

– Обеща да ми изпълни три желания.

– Розет си има въображаем приятел – намесих се. – Мисля, че и Мая иска същото.

– А, разбирам. И сега какво? Чакай да помисля. Може би ще те превърне в принцеса. Или мен отново ще ме направи млада и слабичка. Или ще ти даде вълшебно килимче от мънички пеперуди, с което да можеш да летиш навсякъде по света, без да ти трябва паспорт...

Мая я изгледа строго.

– Това са глупости, Оми.

Старицата се изкиска.

– Добре, че ти ми наливаш ум в главата.

Сякаш като опровержение на песимизма на Оми след по-малко от десетина минути на вратата се появи старият Мохамед Махджуби – стори ми се съсухрен, но беше облечен с бялата си джелаба и шапката си топи. С него беше и Алиса – с бистър поглед, облекчена.

Щом ме видя, старецът наклони глава.

– Ассаламу алейкум, мадам Роше. Благодаря ви, че отново доведохте Алиса. – Протегна ръка към Алиса, тя я пое и той тихичко ѝ заговори на арабски. После се обърна към всички в стаята на френски със силен акцент: – Вчера говорих с внучката си. Тя обеща да помисли над думите ми. А днес, алхамдуллила е решила да се върне заедно с мен вкъщи. Животът е твърде кратък и времето е твърде ценно, за да го пилеем за глупави кавги. Утре ще поговоря със сина си. Каквото и да се случи помежду ни, аз все още съм му баща.

– По лицето му пробяга сянка от усмивка. – А ти, моя малка Мая, ти какво прави днес?

– Правихме сладкиши. Вълшебни, за да се оправиш.

– Разбирам. Вълшебни сладкиши. – Усмивката му грейна по–силно. – Не го казвай на чичо си Саид. Кой знае защо си мисля, че той няма да одобри.

– Надявам се да останете за ифтар – покани Фатима нас, останалите. – Приготвили сме предостатъчно храна. Добре дошли сте.

Разположихме се върху пъстрите възглавнички: мъжете от едната страна, жените от другата. Медхи ал-Джерба се присъедини към нас заедно със съпруга на Ясмина, Исмаил, който много прилича на брат си Саид, само че няма брада и е със западни дрехи. Мохамед отправи молитвите. Алиса беше притихнала, но изглеждаше доволна. Забавлявах се да наблюдавам как Мая учи Розет да се храни правилно – ето така правим ние, Розет, и седи върху възглавницата с изпънат гръб, – а Бам също изпълняваше инструкциите ѝ и комично изпъваше гръб, блестейки някъде в тъмното.

Започнахме с фурми, традиционния начин за прекратяване на поста по време на Рамазан. Последва хариса и супа с розови листенца, палачинки бигрир, кускус с шафран и пикантно печено агнешко. За десерт имаше кайсии и бадеми, рахат локум и ориз с кокос. После на всички поднесоха сладкиша и шоколада.