Читать «Праскови за кюрето» онлайн - страница 133
Джоан Харис
Мазето ми е под спортната зала.
Осма глава
Настана превъзходен залез, докато пресичахме Ле Маро. Дъждът най-сетне престана и гледката е великолепна: драматични ивици лимонено и розово под зловещо сиво. Когато отново прекосяваме реката, всяка къща е станала алена, всеки прозорец искри като позлатен. А отзад река Тан, пълноводна и сияеща, гладка, блестяща и копринена.
Видях лодката на Инес Бенчарки, закотвена сред заслона на дърветата. Вътре светеше и от комина се издигаше струйка светъл дим. Извадих последната кутия с бонбони – тъмни и светли трюфели, оваляни в кокосови стърготини с много подправки. Има кардамон за утеха, семена от ванилия за сладост, зелен чай, роза и тамаринд за хармония и добронамереност. Поръсени със златисто, трюфелите приличаха на малки коледни играчки, идеално заоблени, прелестно уханни – кой би могъл да им устои?
Розет тутакси се запъти към водата. Бам явно обича да плува. Розет плува добре като Рижия и изобщо не се страхува от водата. С остра пръчка измерва дълбочината и изважда всякакви многообещаващи отломки. Докато приближавах към пристана, установих, че тя вече е спасила няколко пръчки, коркова тапа от шампанско и глава на кукла, която е поставила на върха на купчината като канибалски трофей.
– Не влизай във водата, Розет.
Върху позлатената повърхност Бам отскочи като камъче, хвърлено за "жабка".
– Какво е това във водата?
Нечий глас до мен. Обърнах се и установих, че Мая ни наблюдава от малкия проход между брега на реката и улицата. Сигурно има пет-шест такива пресечки по булевард "Де Маро", тесни за възрастен човек, но напълно подходящи за петгодишно дете. Мая беше обута с яркорозови гумени ботуши и носеше пуловер с избродирана жаба. Под мишница държеше Типо, неидентифицираната плетена играчка, с която не се разделяше.
– Това е Бам – отговорих. – Приятел на Розет. Но не всеки го вижда. Явно теб те харесва, Мая.
Очите на Мая се окръглиха още повече.
– Той джин ли е? Дядо казва, че навсякъде има джинове. Някои са приятелски. Други са дяволски.
– Той е маймунка – отвърнах с усмивка. – Розет няма много приятели у дома.
– Иска ми се и аз да имах маймунка. Той откъде е?
Помъчих се да ѝ обясня:
– Майка ми ме научи да го правя. Нещо като вълшебство е. Анук също има специален приятел, но нейният е зайче. Казва се Чехълчо.
Мая издаде напред долната си устна.
– Иска ми се и аз да имах животно приятел.
– Ами можеш, Мая. Трябва само да затвориш очи и да си го представиш.
Мая стисна очи толкова силно, че цялото ѝ телце се олюля. Розет се усмихна и я бодна с пръст.
Мая се изкиска.
– Престани, Розет. – Отвори очи и отвърна на усмивката ѝ. – Да видим дали моят джин вече е тук – каза и двете хукнаха по дъсчената пътека, подскачайки с гумените си ботуши като две шарени гумени топки.
Последвах ги.
– Внимавайте да не паднете – предупредих ги. – Пристанът е хлъзгав.
Розет само се изсмя и запя:
Скоро и Мая се присъедини към нея с повече въодушевление, отколкото умение, и двете затупаха с крачета по дъсчения пристан в такт. Вдигаха толкова шум, че накрая вратата на лодката къща се отвори и Инес Бенчарки надникна навън.
