Читать «Праскови за кюрето» онлайн - страница 130
Джоан Харис
Този път носех любимите ѝ бонбони.
Шеста глава
Надали съм бил в безсъзнание дълго, но се събудих в мрака. Главата ме болеше, гърбът също. Сигурно който ме беше домъкнал тук, не се бе отнесъл особено мило.
Къде беше това тук? Предпазливо се надигнах. Някакво мазе може би: подът беше застлан с плочи и миришеше на подземие. Беше студено и миришеше на влага, на плесен и на гнило.
Наблизо чувах реката: гърления и стремителен рев на течението ѝ, понесло всякакви отломки и трополящо като огромна колесница.
– Ехо? – провикнах се.
Никакъв отговор.
Можех отново да се провикна, но не го сторих. Сигурно нападателят ми беше един от хората, които ме набиха онази нощ. Ако беше така, исках ли да го виждам пак?
Помъчих се да огледам къде се намирам. В мрака, който ми се струваше огромен като бална зала, опипом намерих няколко дървени щайги, натрошена мазилка, влажен картон, купчини стари вестници, а отвъд всичко това – десетина каменни стъпала, които водеха към заключена врата. От моята страна нямаше брава. Заблъсках по вратата с юмруци. Никой не дойде. Вратата беше здрава. Ударите на юмруците ми по дървото почти не се чуваха заради грохота на реката.
Отче, съзнавам, че звучи абсурдно. Но отначало не се страхувах. Всъщност ми беше трудно да повярвам, че изобщо съм тук. Много по–лесно ми беше да приема, че съм получил видение, предизвикано от стреса, умората или болката във все още пулсиращите ми пръсти. Едва сега страхът ме връхлетя като неканен гост, който постепенно завладява цялата къща. Виждам, че мракът не е съвсем пълен – смътен правоъгълник от дневна светлина огражда вратата над стълбите, а високо на далечната стена има решетка, като онази в изповедалнята, през която се процежда бледа светлина.
Очите ми вече привикнаха с тъмното и започнах да забелязвам неща. Различавам силуети и застрашителното блещукане на вода. Подът е под силен наклон, а долният край е наводнен, така че сигурно съм в някоя от изоставените работилници за щавене на кожа. Ако нивото на водата се покачи още, мазето ще се напълни тревожно бързо. Неведнъж съм виждал да се случва край реката в Ле Маро, това е една от основните причини повечето сгради по булеварда да са предвидени за събаряне.
Приблизително преди около час тъничка струйка вода започна да се процежда от тясната решетка. После струята се засили, стича се по стената почти безмълвно и се събира в зловеща локва в далечния край на стаята. Час по-късно локвата вече се е разпростряла почти до средата на пода.
