Читать «Праскови за кюрето» онлайн - страница 125

Жената излезе на палубата. Когато е сама, походката ѝ е като на танцьорка, пристъпва почти безшумно. Вятърът грабна черната ѝ дреха, включи се като партньор в танца. Отдолу за миг зърнах нещо ярко, внезапен проблясък на тюркоазено.

Това леко ме изненада, отче. Представях си я цялата черна, като обгоряло дърво. Жената вдигна ръце във въздуха, сякаш вятърът я повдигаше. После пресегна към тила си и развърза връзките на булото си...

Не видях лицето ѝ, отче. Беше се обърнала към водата. Но видях черното знаменце на никаба да плющи от върховете на пръстите ѝ. Само да се обърне...

Знам, отче. Единственото, което мога да кажа, е, че Черният отан явно ме беше подлудил. Извиках я по име. Тя понечи да се обърне. После чух шум зад себе си и нещо – може би палто или шал – бе метнато върху главата ми. В същото време някой ме бутна напред и тромаво се строполих на колене, а тежестта на нападателя се стовари върху гърба ми. Нещо – ръка – обхвана гърлото ми. Неуспешно се помъчих да я дръпна. Не можех да дишам. Задушавах се. Тъмни хризантеми разцъфнаха пред очите ми.

Средно силен натиск върху каротидната артерия за по-малко от десет секунди може да накара човек да изпадне в безсъзнание. Смъртта настъпва в рамките на минута, ако натискът не престане.

Ето го и Черния отан: студен, стремителен, безмилостен. Изпълва главата ми, поглъща ме целия, помита ме в мрака.

Белият отан носи вихър.

Още две секунди... и изчезвам.

Пета глава

Сряда, 25 август

Докато излезем от къщи, стана почти обяд. Донякъде заради Розет, която след като ми помогна с трюфелите, искаше да ми помогне и да ги разнесем: крачеше пред мен с червените си гумени ботуши, цапаше във всяка локва и пееше с пълно гърло: Бам бам БАМ, бам бадда–Бам! Анук остана вкъщи с Алиса, а аз се помъчих да обуздая немирните си мисли.

Борех се с изкушението да звънна на Рижия. Нищо повече не би могъл да ми каже. Освен това, ако подозренията ми бяха верни, аз – а не Рижия или Жозефин – бях виновна за тази връзка. Майка ми беше права, не биваше да обвързвам живота си с един мъж. Изобщо нямах нужда от Рижия. Не биваше да се намесвам.

Вятърът губеше силата си. Но дъждът продължаваше да се сипе безмилостно. Днес е топъл, благ и топъл като майчино мляко. Мисля си за Инес Бенчарки, за Соня и за убеждението на Алиса, че онази жена е любовница на Карим. И аз ли съм това за Жозефин? Скорпион, вещица, отровила живота ѝ?

Знам, че трябва да си замина още днес. Трябва да се прибера у дома, докато още мога. Но не е ли прекалено късно?

Вече съм твърде обвързана с живота на Ле Маро. Не мога да изоставя Алиса, остава и проблемът с Инес Бенчарки. Освен това обещах да помогна на Рейно да спаси репутацията си. За по-малко от две седмици се забърках с половин дузина тайни: от скривалището на Дуа до факта, че Оми се тъпче със сладкиши насред Рамазан. Само че в Ланскене е така. Селото изглежда толкова безобидно с разкривените си малки къщи и ружите по стените. Но това е само примамка за нищо неподозиращите. Като росянката, която примамва мушицата със сладките си власинки, Ланскене ме привлича и ме задържа тук, създава връзки...