Читать «Праскови за кюрето» онлайн - страница 104

Захра си беше сложила хиджаба, за да ме заведе до къщата на Бенчарки. Лицето ѝ под него беше непроницаемо. Покривалото я правеше по-дръзка, по-уверена. Дори позата ѝ бе различна. Обърна се към мен, докато вървяхме, и попита:

– Защо искаш да се видиш с Инес?

– Живеех в къщата ѝ.

– Не е много основателна причина.

– Знам.

– Тя те заинтригува, нали? Знам. Личи си. И не си първата. Всички си имаме вземане-даване с Инес по един или друг начин. Когато пристигна тук и отвори училището, идеята отначало ни допадна. В селското училище имахме само проблеми, а онази жена Дру искаше да забранят носенето на хиджаб. Освен това братът на Инес беше толкова близък със семейство Махджуби, че известно време всичко изглеждаше наред.

Бяхме стигнали края на булеварда. Оттук започваха разрушените къщи. Последната постройка имаше червена врата.

– Там живеят Махджуби. Карим и Соня също живеят тук.

– А Инес не?

– Вече не – поклати глава Захра.

– Защо? Няма място ли?

– Не е това причината – отговори Захра. – Така или иначе ще я намериш ето там... – посочи ми тя няколко смокини, които растяха съвсем близо до водата и зад които, над готически преплетени корени на дърветата, се издигаше малък пристан.Там речните плъхове привързваха лодките си по времето, когато все още идваха всяка година, и сега я видях – лодката къща, ниско долу във водата, боядисана в черно и закотвена на закътано сред дърветата.

– В лодката? Там ли живее? – попитах.

– Временно. Лодката вече си беше тук.

Знам. Познавам тази лодка. Твърде тясна за двама възрастни, но би побрала жена с детето ѝ. Стига да не се нуждаят от много място и да нямат много вещи...

Надали Инес Бенчарки имаше подобен проблем, но все пак...

– Ами Дуа? – попитах.

– Повечето време ние се грижим за нея. Помага ни, като гледа Мая. Понякога спи при Инес, друг път не. Идва в нашата къща за ифтар.

– Защо в лодка?

– Чувства се в безопасност. Освен това никой не е потърсил лодката.

Това не ме изненадва. Собственикът ѝ не е идвал от четири години. Обаче защо Рижия е оставил лодката си тук, ако не е смятал да се връща?

Освен ако не е била за него, а за някой друг...

Някой друг?

Сама жена с дете. Нежеланието на Рижия да дойде тук с мен, макар да знам, че поддържа връзка с някои приятели в Ланскене. Неохотата на Жозефин да говори за бащата на сина си. Преди четири години Рижия още е бил тук. Пилу трябва да е бил на четири. Достатъчно голям, за да пътува може би. Достатъчно голям, че Жозефин да си помисли дали да не се премести нагоре по течението...

Дали Рижия я е помолил да замине с него? Дали тя е отказала? А той променил ли е намерението си? Докато е бил в Париж с мен, а тя е чакала в Ланскене, чакала го е да се върне при нея?