Читать «Праскови за кюрето» онлайн - страница 104
Джоан Харис
Захра си беше сложила
– Защо искаш да се видиш с Инес?
– Живеех в къщата ѝ.
– Не е много основателна причина.
– Знам.
– Тя те заинтригува, нали? Знам. Личи си. И не си първата. Всички си имаме вземане-даване с Инес по един или друг начин. Когато пристигна тук и отвори училището, идеята отначало ни допадна. В селското училище имахме само проблеми, а онази жена Дру искаше да забранят носенето на
Бяхме стигнали края на булеварда. Оттук започваха разрушените къщи. Последната постройка имаше червена врата.
– Там живеят Махджуби. Карим и Соня също живеят тук.
– А Инес не?
– Вече не – поклати глава Захра.
– Защо? Няма място ли?
– Не е това причината – отговори Захра. – Така или иначе ще я намериш ето там... – посочи ми тя няколко смокини, които растяха съвсем близо до водата и зад които, над готически преплетени корени на дърветата, се издигаше малък пристан.Там речните плъхове привързваха лодките си по времето, когато все още идваха всяка година, и сега я видях – лодката къща, ниско долу във водата, боядисана в черно и закотвена на закътано сред дърветата.
– В лодката? Там ли живее? – попитах.
– Временно. Лодката вече си беше тук.
Знам. Познавам тази лодка. Твърде тясна за двама възрастни, но би побрала жена с детето ѝ. Стига да не се нуждаят от много място и да нямат много вещи...
Надали Инес Бенчарки имаше подобен проблем, но все пак...
– Ами Дуа? – попитах.
– Повечето време ние се грижим за нея. Помага ни, като гледа Мая. Понякога спи при Инес, друг път не. Идва в нашата къща за
– Чувства се в безопасност. Освен това никой не е потърсил лодката.
Това не ме изненадва. Собственикът ѝ не е идвал от четири години. Обаче защо Рижия е оставил лодката си тук, ако не е смятал да се връща?
Освен ако не е била за него, а за някой друг...
Сама жена с дете. Нежеланието на Рижия да дойде тук с мен, макар да знам, че поддържа връзка с някои приятели в Ланскене. Неохотата на Жозефин да говори за бащата на сина си. Преди четири години Рижия още е бил тук. Пилу трябва да е бил на четири. Достатъчно голям, за да пътува може би. Достатъчно голям, че Жозефин да си помисли дали да не се премести нагоре по течението...
Дали Рижия я е помолил да замине с него? Дали тя е отказала? А той променил ли е намерението си? Докато е бил в Париж с мен, а тя е чакала в Ланскене, чакала го е да се върне при нея?