Читать «Правилата на кръвта» онлайн - страница 61

Чу почукването на външната врата и се изправи. Това й отне известно време, във всеки случай — повече, отколкото като беше на двайсетина години, свикнала с предизвикващите неудобство почуквания на вратите след съвкупление, но сега нещата не бяха тъй спешни, а последиците от това, че нямаше да се втурне към най-близкия гардероб — далеч по-поносими. Докато излизаше от банята, зърна отражението си в огледалото и не се разочарова: косата й бе може би малко поразбъркана, а сбръчканата кожа на гушата, е…, но розовото трико продължаваше да има интересен ефект за Селестин, защото бедрата й още се издигаха стройни до la derrier; о, как би искала да е по-висока…

— Влез, скъпа.

Отдръпна се на една страна в жест и стойка от кралски двор от осемнайсети век, докато Марджори остави подноса на масата до прозореца, който гледаше към великолепната градина. Селестин много обичаше Марджори, една от нейните ужким внучки. Имаше почетни семейства в цял свят, но в Англия й беше само Марджори. Поради някаква незнайна причина с тази страна бе така — един хотел, един ресторант, един приятел, една внучка.

Марджори бе заместник-управителка на хотела и знаеше какво харесва Селестин. Обичаше мед, препечен пшеничен хляб, джинджифилова торта, сервирана с Ърл Грей в четири следобед. Очакваше да види върху подноса да има от всичко по две порции, защото настояваше Марджори да остане, да хапне хубаво и да пийне чай, но преди всичко — да побъбрят. Хотелът можеше да пожертва Марджори за целта. Хотелите често вършеха необичайни услуги за Селестин, след което се налагаше с часове да се обясняват със счетоводителите защо изобщо бяха ги направили. Тя бе посветила целия си живот на това да спечелва другите; би могла да постигне известен успех от някоя странична работица, като например да управлява някой клон на Дженеръл мотърс или някоя от по-малките съветски републики, но предпочиташе вместо това да се забавлява.

— Наливай — изкомандва тя. — Пресъхнала съм като котето на кенгурка след менопауза.

Марджори разля чая.

— О, моля те, не започвай пак — рече тя, потискайки кикота си.

— Но този израз е в разговорника! — възрази Селестин. — Щом е допустим за Държавната туристическа организация — почука по бюфета, — значи е допустим и за мен. Обожавам австралийския английски. Той е толкова… — замълча, търсеше най-подходящата дума — друговерски.

Селестин изчезна в спалнята, за да се върне след секунда с парфюма си. Стъкленицата бе кристална, с дълга тръбичка и гумена топка накрая. Тръбичката и топката бяха обвити в коприна, а в добавка топката имаше и златен пискюл. Стъкленицата съдържаше парфюма на Елизабет Арден Синя трева. Никой от интимния й кръг приятели не би повярвал. Всички биха се надпреварвали да я накарат да признае, че свежият полъх, който предшестваше появяването й, е предизвикан от Калеш или Шанел 5; но за Селестин това бяха миризми със смехотворно надути цени. Синя трева притежаваше характер — един любовник, комуто бе останала вярна с годините.