Читать «Правилата на кръвта» онлайн - страница 60

— Повече не се мести.

Колин се взря в очите на мъжа. Бяха умни. Ако се съди по бръчиците около тях, бяха в състояние да се засмеят. Носеше скъп сив костюм в райе, косата му бе грижливо вчесана, не приличаше ни най-малко на убиец. Би могъл да е посланик на една от страните край Залива. Ако не броим оръжието.

Колин преглътна.

— Добре, няма.

Наруга се мислено, че бе капитулирал толкова лесно и тъй рано, ала дори това, че успя да каже нещо, бе малка победа.

Мъжът бавно закрачи по прохода. Колин затвори очи. Искаше да помисли без да се разсейва.

Не биваше изобщо да предприема този полет с Роби. Никога! Селестин го бе предупредила, но той въпреки това подложи сина си на безогледен риск. Не мисли за това, рече си, безсмислено е. Мисли за бъдещето.

В най-близко време някой щеше да спаси пътниците. Трябва да е готов за тогава. Трябва да се подготви. Защото ще се измъкне от всичко това цял и невредим. Роби също.

Единственото, което стоеше между тях и оцеляването, бе собствената му съвест.

Можеше да се наложи да убие, за да оцелее. Или за да спаси сина си. Повечето пътници нямаше да мислят по такъв начин. Щяха да сметнат, че могат да направят всичко необходимо, за да избягат, но когато времето дойде, няма да са в състояние да отхвърлят онези основни хуманни ценности, които родителите им са им внушили.

Колин вече бе запечатал един от терористите в паметта си. Когато моментът дойде, не бива да има никакви грешки. Убиваш или те убиват. Беше в състояние да направи онова, което бе необходимо, за да спаси Роби. Убеден бе в това.

Беше го правил и преди.

20 юли, 16:00 часът

Графство Съсекс, Англия

Селестин Ханиф лежеше по гръб с вдигнати под четирийсет и пет градуса крака и се питаше кому принадлежеше идеята да превърне Грейвтай Манър в хотел.

— … Деветдесет и седем, деветдесет и осем, деветдесет и девет…

Ако зависеше от нея, би боядисала тавана в друг цвят. Но леглото с четирите колони на балдахина си бе много изискано.

— … Сто и дванайсет, сто и тринайсет…

Човек трябва да е експерт по таваните, ако е на седемдесет и шест години и е решен да поддържа добра форма. Ако си на двайсет и шест и привлекателна, също ще познаваш добре таваните (и леглата с четири колони в четирите им края); но това бе друга работа.

— … Сто четирийсет и пет, сто четирийсет и шест…

Бузите й бяха издути и зачервени, всичко я болеше, артритът, който не искаше да признае, че има, й отмъщаваше жестоко. И сърцето не бе съвсем наред. Въпреки всичко очакваше измършавялото й, старо тяло да бъде послушно и то се оплакваше, но се подчиняваше.

Селестин спусна краката си върху килима със сила. Трябваше да ги свали както подобава на една дама, но извика само едно Merde.

Беше долетяла от Ню Йорк преди няколко часа, малко по-рано, отколкото бе запланувала, но въпреки това твърде късно, за да изненада Роби и Колин, преди да са напуснали Оксфорд. Няма значение; ще ги срещне в Мелбърн, както се бяха разбрали предварително. Летенето не я безпокоеше: седем часа от Източния бряг, предстояха й още двайсет и пет часа, но всичко това влизаше в играта. Сега се наслаждаваше на почивката между двата полета в любимия си хотел в старинната сграда, а и лекарят й бе препоръчал една добра, изтощителна тренировка.