Читать «Правилата на кръвта» онлайн - страница 58

— Ей, ти! Облегни се назад, иначе ще стрелям!

Рафул чу изщракването на закопчалката на колана, но смъртоносната запалка, пълна с цианидов газ вече не бе в джоба му, лежеше дълбоко в еластичната торбичка, пришита към гърба на предната седалка. Отпусна се назад, изтощен, но триумфиращ. Терористът седна на мястото си, без да изпуска Рафул от погледа си. В това време самолетът вече се тресеше като животно в предсмъртни гърчове.

— Трийсет метра над земята — докладва Рос. — Двайсет… петнайсет… десет…

Дясната ръка на Морган се отпусна върху ръчките на газта. През ума му пробяга и веднага изчезна видение: жена му седи на шезлонг на моравата пред къщата им в Уейбридж.

— Седем метра… пет…

Морган върна докрай ръчките на газта. Повдигна носа на машината, насочи я към вятъра… бутна щурвала напред, сетне го върна малко назад…

Главните колесници изстъргаха повърхността. Морган бутна щурвала напред за не повече от половин секунда, отново го върна, после пак напред. Усети как колесниците поемат тежестта на самолета.

И в следващия миг сякаш настана Страшният съд.

Все едно бе краят на света: стотици картечници откриха огън едновременно, обстрелвайки корема на машината. Чакъл! Прекрати! Не, твърде късно, твърде късно, овладей машината, просто я принуди да кацне без да се разпадне!

Дръпна ръчките на газта на реверс. Повърхността изобщо не бе гладка, бе цялата нащърбена, покрита с камъчета. Чуваше писъците в салоните зад себе си, но те нямаха никакво значение за него, бе натиснал ръчките на газта с все сила, а самолетът се тресеше, сякаш всеки миг ще се разпадне, скоро щяха да цъфнат занитените шевове, в двигателите ще попаднат камъчета, ще последва експлозия. Господи, не мисли за това…

Спойлерите се вдигнаха, угасиха подемната сила на крилете. Наведе носа на машината някак си, един Господ само знае как, Морган не знаеше. Движеше се със сто и трийсет мили в час. Не виждаше нищо пред себе си — само една белота. Самолетът така се друсаше и тресеше, че на Морган му се струваше, че мозъкът му ще изскочи от черепа. Натисна спирачките. Нищо. Отново. Този път усети известна реакция с ходилата си, но барабаненето продължаваше — най-противният преграден артилерийски огън на света; усещаше барабанния огън с ходила, с крака, с тяло, с врата си… гръмна гума! Самолетът се наклони на една страна, лявото крило се килна. Опита с кормилата, натисна обаче прекалено силно, после някак си успя да извади машината от смъртоносния край.

Сто мили в час. Деветдесет. Сякаш се намираха в ковачница или по-скоро в някаква работилница, където инженерите демонстрираха всеки възможен звук, издаван от оръдие: леки потропвания, избухващи снаряди, бам, бам! БАМ! Осемдесет мили в час.

Още малко натиск върху кормилото, трябва да задържиш това крило по-високо!

Дяснобордовият двигател изви и изгасна изведнъж, Морган натисна рязко педала на кормилата с левия си крак. Отново спирачка.