Читать «Правилата на кръвта» онлайн - страница 56

Остави дневника и погледна надолу. Някой бе запалил огън. Не! Повече от един… четири колони гъст черен дим се издигаха към небето, сякаш леко се носеха отляво надясно, към морето. Четирите точки очертаваха границите на удължен правоъгълник. Пистата.

Морган погледна към Рос.

— Какво мислиш?

Рос сви устни и избарабани по страничната част на щурвала. Морган разбра. Вторият пилот сякаш му казваше: Ако е гладко и е посред бял ден, можеш да кацнеш с този самолет навсякъде. Което си бе и вярно.

Морган погледна към Лейла.

— Ще поема на изток, към морето, ще летя ниско. Ако отговорът е Да, ще завия и ще предприема подход за кацане. Ако е Не…

— Ще бъде Да.

— А ако преценя, че не мога да кацна, тогава какво?

Лейла отвърна със свиване на рамене.

— Тогава ще поемем по различни пътища, ние — към рая, вие — към ада.

Морган се взря в лъскавата чернота на очите й, видя огънчето, което светеше в тях и се помисли: Тя говори напълно сериозно. Снижи трайстара до триста метра височина и предаде управлението на Рос, докато той самият се взираше в лявото прозорче. В един миг пушекът закри гледката; преминаха през дима и в следващия момент вече се издигаха на безопасна височина.

Рос го погледна въпросително. Морган усети, че гърбът му бе мокър, но не му обърна внимание, опита се да проясни мислите си.

— Добре — рече най-сетне, — кацаме.

Лейла не се отпусна ни на йота. Всъщност съсредоточеността й изглежда бе в съзвучие с тази на Морган, докато той нареждаше положение на елероните, височини, курсове. През цялото време двамата пилоти усещаха, че тя ги слуша, че следи обсъжданията им по-внимателно, отколкото някой проверяващ инспектор от компанията, готова да усети и най-малкия знак на измама.

— Аз ще поема управлението при кацането — обяви Морган. — Никой друг не носи и най-малката отговорност. Ясно ли е?

Рос отвърна утвърдително.

— Питър?

Моментно колебание; сетне бордният инженер кимна.

— Добре. Поемам щурвала. Намаляване на скоростта… три, две, едно, сега.

Самолетът потрепери и видимо намали скорост. Завиваха към пистата, срещу вятъра, все още далеч над Арабско море, а слънцето светеше в очите на Морган. Наклони носа на самолета, поддържаше скоростта непроменена и започна серията от последователни проверки преди кацане, сякаш им предстоеше да кацнат през деня на Хийтроу: наличност на гориво, висотомери, елерони.

Настроението на Рос се повдигна. Ръцете му вече не стискаха щурвала така, сякаш той бе единственото, което го делеше от бездната. Това бе неговият свят, единственият, който познаваше добре, за който бе обучен, а след като можеше да се оттегли в него, да действа секунда подир секунда, вече не се боеше от никого и от нищо.

Пресметнаха схемата на положение на ръчките за газта, в случай че се наложи да изоставят кацането, макар и двамата да знаеха, че щяха да имат само една възможност. Виждаха през прозорчетата четирите буйни огъня да се носят към тях, неумолими, досущ като на екраните на тренажора, само че в този случай всичко бе реално и ако не успееха да подходят точно, по интеркома нямаше да прозвучи приятелски глас: Уф! Защо не опитате отново, Родж?