Читать «Правилата на кръвта» онлайн - страница 57

— Скорост: 230 мили в час.

— Елерони — осемнайсет.

Елероните се задвижиха и самолетът отново потрепери и започна да се снижава. Огньовете сега се виеха нагоре като огромни кули и блокираха видимостта.

— Двеста и двайсет мили.

— Намали.

Сякаш някъде избуча.

— Намали още.

Скоростта падаше рязко. Морган насочи самолета във финалния му подход, върна малко ръчките за газта, за да не му липсва скорост за завоя.

— Сто и деветдесет мили.

— Елерони — двайсет.

— Сто и осемдесет… елерони докрай, четирийсет и две.

На височина сто и седемдесет метра пистата бе на миля и половина разстояние от тях. Точно навреме Рос се сети да включи сигнала за затягане на коланите и направи бързо съобщение по вътрешната уредба. Сега пътниците бяха по-шумни. Мнозина плачеха или се молеха на глас.

— Дева Марийо — викаше някакъв мъж, — Дева Марийо, Дева Марийо…

Терористите се пристегнаха с коланите на обърнатите с гръб към носа седалки за екипажа, насочили оръжие към салоните.

Рафул Шарет лежеше отпуснат на мястото си. Лейла го бе цапардосала в мига, когато бе отказал двигателят. Кръвта бе изпъстрила лицето му, парче кожа бе откъснато от черепа му, виждаше се бялата кост. С всяко потрепване на самолета потрепваше и тялото му, досущ като отпусната, безпомощна кукла. Изстена, облиза устни, отвори очи. Къде се намираше…?

Роби сгъна писмото си и го мушна под капака на джоба на предната седалка. Обхвана коленете си и се опита да не мисли за онова, което знаеше, че ще се случи в следващия момент. Тате — рече тих гласец в главата му, — обичам те. И в следващия миг, без да знае защо: Съжалявам, че не бях по-добър син… толкова съжалявам, тате… мамо. При думата мамо по бузата му се търкулна сълза, той я изтри, но не можеше да заглуши гласеца, дори и когато той изведнъж избухна: Защо, защо, защо трябваше да заминеш?

В пилотската кабина Лейла се настани на седалката, предназначена за наблюдаващ инспектор, и закопча колана.

— Сто и трийсет метра — докладва Рос. — Още трийсет… сто метра, височина за вземане на решение!

Морган му отговори тъй спокойно, сякаш обявяваше цвета си в партия бридж.

— Продължаваме. Допир до пистата със скорост сто и петдесет мили…

— Прекалено е висока! — Рос едва не извика.

— Необходима ми е, за да слуша машината на тази повърхност. А сега млъкни и лети!

Един от терористите покриваше бизнес салона. Погледът на Рафул се фокусира болезнено върху него, седеше изправен на седалката за екипажа. Поглеждаше ту наляво, ту надясно. Дясната ръка на Рафул се плъзна в джоба му, напипа твърд предмет…

Междувременно Морган мина между първите два огъня, беше твърде високо, викът на Рос го бе разконцентрирал, по дяволите, носът надолу, ляво кормило, само едно докосване, съвсем леко.

Дръпна ръчките на газта.

Самолетът потрепери; Рафул Шарет забеляза как бдителните очи на терориста се присвиха от предчувствието. Сега или никога… Той се наведе напред, приближи главата си колкото бе възможно до предната седалка и се закашля силно.