Читать «Правилата на кръвта» онлайн - страница 55

Липсата на военно присъствие едновременно го и окуражаваше, и го безпокоеше. Знаеше за много случаи, когато изтребители бяха летели бавно пред отвлечени пътнически самолети, принуждавайки ги да губят скорост и съответно — височина. Понякога пилотът на изтребителя сбъркваше и причиняваше разбиването на пътническата машина. Но защо никой досега не се бе заинтересувал от съдбата им?

Сякаш прочела мислите му, Лейла рече:

— Южен Йемен е комунистическа държава, една от най-бедните в света. Сега навлизаме в най-източната й провинция, Шеста област — Ал-Махра. Пътища почти няма, пръснатите из нея племена не знаят арабски, самото правителство не смее да твърди, че владее положението в района; такова място няма почти никъде в света, тъкмо затова съм го и избрала.

— Има ли на земята противопожарни средства?

— Никакви.

Морган стисна по-здраво щурвала.

— Ще трябва да прелетя на височина около триста метра — рече накрая той. — И ще трябва да изхвърля горивото. До възможния минимум.

— Както искаш. Знаеш, че без гориво климатичната инсталация на самолета скоро ще спре. Времето тук е горещо и влажно; не мога да кажа кога ще приключат страданията ви.

— А аз не мога да рискувам да кацна с всичкото гориво на борда.

— Изборът е твой. Ако източиш горивото до минимума, пак ще ти останат десет или единайсет тона. Обади се на земята, моля.

Досега не бе използвала думата моля. Морган си го записа като една малка победа. Не го възприе изобщо като нейната първа стъпка по пътя към пълното му подчиняване.

Рос се свърза на честотата, която му бе дала, записа данните за видимостта, скоростта на вятъра и посоката му. Мъжът на земята говореше ясен английски, макар да бе съвсем ясно, че не бе матерният му език.

— На каква височина над морското равнище се намирате? — попита Рос.

Отвърнаха му, че са на самото морско равнище и вторият пилот машинално нагласи висотомера, без изобщо да се замисли, че на онзи отсреща сигурно не му бе за първи път. Морган обаче разбра това и отново усети вече познатите тръпки по врата си. Когато гласът в говорителя подаде курса на последния подход, впечатлението му се засили. Тези хора бяха перфектни в техническо отношение.

Направи кръг обратно на часовниковата стрелка, защото така самолетът се накланяше наляво и той имаше по-добра гледна точка към земята; в това време постепенно намаляваше височината. Повърхността изглеждаше гладка като ледена пързалка. От хиляда метра височина не можеше да види камъчетата, но в съзнанието си бе възприел казаното от жената и знаеше, че там, долу, има разхвърлян дребен чакъл.

Не искаше да разчита само на паметта си, затова поиска да му дадат бордовия дневник. Самолетът му далеч не бе нов, но бе летял само тринайсет часа след последния си преглед Б, при който би трябвало да бъдат проверени всички системи — те или минават теста или се подменят. Не бе същото като едномесечния цялостен преглед и ремонт, но бе най-внимателната проверка, която можеше да мине един самолет. На теория машината би трябвало да е в такова състояние, както и при получаването на допуска си за летене. И, Боже мой, помисли си Морган, дано да бъде така!