Читать «Правилата на кръвта» онлайн - страница 54

Чантата на Роби лежеше на пода, между краката му. Изчака охранителят на салона им да погледне настрани, бръкна в нея и извади химикалка и бележник.

Драга Селестин — написа той. — Няма да успеем да дойдем. Може би някой ще успее да намери това.

Преглътна. Не му идваше наум какво да напише. Единственото, което знаеше сега, бе, че трябваше да остави някакво свидетелство за случващото се, да сложи чертата под сметката на краткия си живот. Химикалката му пробяга по хартията. Знам, че ще умра…

Не само той се чувстваше така: и други пътници молеха напълно непознати на съседните седалки да предадат на обичните им последните им слова, ако успеят да оцелеят. С изтичането на минутите към вечността хората в самолета откриха за себе си неща, които не бяха и подозирали. Научиха как екстремалният страх излива толкова адреналин в преумореното тяло, че предизвиква нетърпима болка в гърба. Пикочните им мехури се подуха до размери, за които не подозираха, че можеха да издържат. Студът ги връхлетя като невидима снежна пелена, краката им изстинаха толкова, че почти не ги чувстваха. Отдавна забравени молитви си проправяха път в станалите неочаквано податливи техни мозъци. Господ се разкри на мнозина и чу обещания за по-добро поведение, стига да получат нова възможност. Ала след като първоначалният шок отслабна, повечето пътници се съсредоточиха върху това как да спечелят благоразположението на онези, от които зависеха.

Когато NQ 033 полетя над Южен Йемен, светлината вече бе започнала да се топи. Морган се учуди, че не ги прехванаха никакви изтребители.

— Какво да правя, ако ме атакуват? — попита той.

— Няма да те атакуват.

Повярва й. Усещаше мириса на пот и на оръжейна смазка, но тези миризми не идеха от жената. Тя миришеше така, както изглеждаше: като излязла от Хиляда и една нощ. Беше планирала всичко до последната подробност и щом не се боеше от въздушно нападение, то нямаше причини да се страхува и той.

Имаше маса други неща, за които да се безпокои.

— Там ли?

Морган гледаше надолу и гласът му бе приглушен. Рос подсвирна тихичко през зъби.

— Там — потвърди жената. — Можете, ако искате, да се свържете с моите хора на земята. Честотата е осемдесет и девет, точка, две. Ще ви дадат подробности за вятъра и видимостта.

От мястото си на левия борд Морган виждаше тъмносиньото небе, което лежеше неподвижно, осветено от късното следобедното слънце. Зад него имаше бряг, покрит с бял пясък, обграден от високи скали на запад. Държеше компасен курс север; далеч напред червеният Джабал ал-Фатк се простираше по курса му като зачервено небце. Земята под него бе равна, без всякакви особености. Според картите му, там имаше малко летище, с мека, землена писта, ала в бледоморавия спускащ се здрач не можеше да види никакъв ориентир, а и радиостанцията му мълчеше. След като съобщи новите обстоятелства и курса си на Дубай-контрол, никой не се бе опитвал да се свърже с него.