Читать «Правилата на кръвта» онлайн - страница 52

— Изгубили сте единия си двигател — рече спокойно тя. — Какво стана?

Морган й каза, без да я щади като неспециалистка. Тя обаче изглежда разбираше от техническия жаргон, защото след като свърши, го запита за статичната мощност на двигателя тип RB211. Морган не знаеше и се наложи бордовият инженер Хъдсън да отговори.

Лейла изслуша внимателно обясненията му и попита:

— Реверсът му няма да е засегнат, нали?

— Двигателят си е двигател. Ако работи напред, ще работи и назад.

— Много добре. Дайте ми топографските си карти за голяма и за малка височина. Ти! — вторият пилот. — Движи се бавно, така, че да виждам ръцете ти. Ако сте замислили някакви номера, на онзи там — и тя кимна към Селим, който охраняваше входа — му е наредено да стреля в прозорчетата. Всички ще ни изсмуче, самолетът ще се разбие. Имате избор: или да убиете двеста пътници, или да ми се подчините. Тази заповед остава в сила, докато не кацнем.

Говореше внимателно, без вълнение или видим страх. Тримата от екипажа се спогледаха, търсеха кураж един от друг, но не го намериха. Рос вдигна ръце и бавно се надигна. Мина покрай Лейла, отиде толкова близо до Селим, че можеше да усети острата му миризма, поразредена с някакъв сладникав одеколон, и взе картите от шкафа.

— Кои точно?

— Тактическа пилотска карта ТРС J-7D. Южен Йемен.

Капитан Морган разбра, че самолетът бе в ръцете на експерт и всяка мисъл за възвръщането му се изпари от главата му.

— Точката, която ви интересува, е XU3110.

Тя хвърли картата на Морган, който бързо я сгъна така, че можеше да се виждат само най-долните й части.

— Искате да кацна тук?

— Да.

Опита се да разбере какъв бе теренът. Точката, която му бе дала, се намираше северно от Ал-Гайда в залива Ал-Камар. На картата пишеше: Равна скала, на морското равнище.

— Какво има там? — попита остро той.

— Няма нищо.

— Каква е повърхността?

— Вулканична скала; равна, но има пръснат дребен чакъл. Сега ще видим дали си истински пилот или си просто едно допълнение към компютрите.

— А двигателите? — запита тихо Морган, опитвайки се по такъв начин да й внуши известен разум, макар и да знаеше, че бе безнадеждно. — Знаете ли какво ще стане, ако в двигателите попадне нещо по-едро от речно камъче?

— Лопатките на турбините ще се изкривят и ще се строшат; двигателите ще откажат. Това не е проблем. Пистата ви е дълга повече от три мили, а и няма да напуснете Йемен на собствен ход. Свържете се с Дубай-контрол и им съобщете новия курс, който ще ви дам. Ще слушам, командир Морган. Не молете за нищо; просто им съобщете изискванията си.

Лицето на Морган бе тебеширено бяло. Пот се стичаше по челото му, очите го засмъдяха.

— Чуйте ме — рече той. — Моля ви да ме чуете.

Лейла махна ядно към Селим. Той мина напред, вдигна автомата на равнището на прозорчетата и изщрака със затвора му.

— Спрете! — Морган стисна щурвала, отчаяно се опитваше да измисли начин да ги спре, да спаси пътниците и екипажа си. — Аз… аз ще го направя. Само… само се успокойте.