Читать «Правилата на кръвта» онлайн - страница 48

Ако бе помислила още секунда повече, щеше да се сблъска с реалността. Затова направи единственото възможно нещо в дадената ситуация. Избяга.

По-късно нямаше изобщо да помни как стигна до улица Бомонт. Осъзна се едва на ъгъла на Хай и Корнмаркет, чу камбаната на часовника да отброява пет часа. Огледа се, видя успокояващо здравата на вид стена на някаква банка и отиде да се облегне на нея. След малко краката й отказаха да я слушат; свлече се по стената и седна на тротоара, преминаващите покрай нея хора я гледаха — кой със съчувствие, кой строго.

Мина време. Часовникът пак удари. Лейла вдигна глава. Не можеше да седи тук, на тротоара пред Наш Уест до безкрай. Изправи се, усети, болезнено почувства погледите на хората върху себе си. Тръгна бавно по Хай. Нямаше към кого да се обърне, нямаше къде да иде. Значи това бе самотата. Външният мрак. Адът.

Уличните номера се блъскаха и търсеха вниманието й. След като вървя дълго, останаха само две от най-скорошен спомен: шейсет и две. Към тях трябваше да се добави и числото едно. Номер 62 на Хай, първият етаж. Жилището на Колин.

Може би щеше да е възможно да поговори с Колин за това как животът й току-що бе свършил.

Дълго стоя на тротоара на кръстовище с улица Лонгуол, взряна в отсрещните фасади. Къщата с тясна тераса не бе нищо особено. Прозорците й очевидно не бяха мити цяла вечност. Нима наистина искаше да влезе в нея?

В родината й старите жени имаха обичая да клатят мъдро глави и да мърморят: Нямай вяра на мъж и жена, останали насаме по-дълго, отколкото е необходимо да изтече водата от една кана.

Е, добре. Изкачи стъпалата. Почука на нечия врата. Нямаше никой. Опита пак и вратата се отвори, Колин стоеше на прага, тъй висок и открит. Лицето му изглеждаше честно. Не скриваше нищо.

Влезе. Прие чая. Слуша музиката, която носеше утеха.

Лежеше на коленете му на дивана, а той галеше косите й, синкавата светлина на оксфордската вечер се превърна в тишина и покой.

20 юли 1984 година, 15:30 часът

Бахрейн

По време на едночасовия престой за зареждане с гориво Саймън Торникрофт предаде управлението на NQ 033 на своя приемник — Роджър Морган. Новият командир поръча осемдесет тона гориво за полета до Куала Лумпур, така стартовото тегло на самолета щеше да е общо двеста и петнайсет тона; солидна маса за достигане на скоростта на излитане при тази жега в Залива. Нагласи елероните на десет градуса и реши да използва цялата дължина на писта трийсет. Изминаха две трети от пистата, преди да достигнат критичната скорост V-1, след която вече излитането не можеше да бъде преустановено. Вторият пилот Ейдриън Рос докладва скорост V-R и Морган притегли щурвала към себе си, огромно ято чайки се вдигна сякаш отникъде, направи кръг и се понесе право към самолета под ъгъл 20 градуса.

Морган изруга. Вторият пилот и бордовият инженер затаиха дъх. Тъмните тела се блъскаха в прозорчетата, екипажът се наведе, сви се пред лицето на възможната катастрофа, която не бе в състояние да предотврати. И точно когато си мислеха, че са се отървали, левият двигател, номер едно, закашля и зави по-високо.