Читать «Правилата на кръвта» онлайн - страница 49

— Скорост?

— Сто и деветдесет, вдига се… Господи!

Първи двигател изведнъж изгуби мощност и самолетът се наклони рязко. Морган завъртя щурвала, изправи го, отчаяно се стремеше само към едно: да увеличи скоростта дотам, че загубата на левия двигател да не причини разбиването им.

— Питър, какво имаме?

Бордовият инженер Питър Хъдсън сведе поглед към циферблатите пред себе си.

— Мощността на първи се вдига, надминава седемдесет процента; втори и трети са на сто процента.

— Обади се на кулата и докладвай; ще се изкачваме, докато решим какво ще правим; поискай разрешение да кръжим в изчакване.

Докато вторият пилот Ейдриън Рос изпълняваше нареждането, Морган остави трайстара да му говори чрез щурвала. Знаеше какви зловещи последици можеше да предизвика ударът на птица. Едно-единствено животно, засмукано от някой от големите реактивни двигатели, можеше да строши неизвестно колко лопатки на турбовентилатора, преди да бъде накълцано в кървава маса от пера, месо и кости. Не всички поражения се проявяваха веднага. Съществуваше реалната възможност да се изкачат до определената за полета височина, преди критичен брой лопатки да поддадат и да причинят спирането на двигателя. Тогава ще бъде принуден или да продължи с две трети от мощността, или да потърси аварийно кацане. Но ако се върне в Бахрейн, само за да се установи, че повредите са минимални и самолетът може да лети, това ще струва на компанията хиляди лири изразходвано гориво, време и доверието на пътниците. Работата се свеждаше до комерсиално решение, единствено подвластно на командира.

— Какви са данните? — попита.

— Трите двигателя работят със сто процента от мощността си.

— Продължаваме. Съобщи на Бахрейн и поискай потвърждение на първоначалния план на полета.

Отзад, в пътническия салон, имаше няколко побелели лица, когато самолетът рязко се наклони, докато бе още на неколкостотин метра над пистата, но след като нищо друго не се случи, инцидентът скоро бе забравен. Лейла разкопча колана, веднага щом изгасна надписът Пушенето забранено. Сетне изгасна и надписът за пристягане на коланите, тя вече бе на крака и се запъти към тоалетната на първа класа на левия борд. Заключи се, сложи чантата си на чинията и извади пистолета, който й бе пъхнал шофьорът: Хеклер & Кох P7, бе го избрала заради удобната ръкохватка и лекия спусък.

Безшумно дръпна резето, пулсът й бе нормален. Чувстваше се лека, бърза. Единствената физиологична промяна усещаше в ръцете си: бяха леко изтръпнали, като че току-що ги бе потопила в ледена вода.

Излезе от тоалетната, скрила пистолета в дланта си, зави надясно към кухненското помещение, след което веднага наляво. И вече бе до вратата към пилотската кабина. Две стюардеси трескаво товареха подноси и не й обърнаха внимание. Вдигна телефонната слушалка над седалката за обслужващия персонал и набра 31, вътрешния номер на кабината.

Отговори вторият пилот:

— Да?

— Кафето идва.

Обърна копчето на таблото към Съоб., сиреч на режим на предаване на съобщения в салоните, и произнесе една-единствена дума: Медина. Можеше да я чуе целият самолет.