Читать «Правилата на кръвта» онлайн - страница 50

Остави слушалката и се обърна рязко — двете стюардеси я гледаха слисани. Едната понечи да каже нещо, но видя пистолета и замълча. В същия момент вратата на пилотската кабина се отвори, отключена отвътре от бордовия инженер.

Рафул и екипът му бяха забелязали десетина отделни промени, които подсказваха за предстоящо завземане на NQ 033, но не можеха да узнаят предварително кой точно метод ще избере Мащеха. Действията им можеха да бъдат в най-ограничени граници. Проблемът бе в живата сила. Тъй като Рафул Шарет знаеше, че началниците му никога нямаше да разрешат убийството на Лейла Ханиф на борда на пътнически самолет, можеше да си позволи само ограничен брой проявили лоялността си помощници. А такъв малък екип трябваше постоянно да е с един ход напред в играта.

Веднага щом изгасна надписът за коланите, Рафул се придвижи напред, мина през завесата, която отделяше бизнес класата от първа. Придържаше се към десния борд. Мястото на Мащеха бе празно; сигурно бе отишла до тоалетната, навярно за да вземе оръжие. Зае такава позиция, че да може да покрива района на кухничката и пилотската кабина. Държеше запалката, която Игал му бе дал, но за момента я стискаше в джоба си. Едната от стюардесите го погледна неспокойно.

— Мога ли да ви услужи с нещо, сър?

— Не, благодаря. Чакам за тоалетната.

Тя хвърли поглед към надписите. Думите Тоалетната е заета си оставаха неосветени.

— Не би трябвало да е заето — рече тя; но Шарет изпълни Рафул, негодникът му с негодник, и момичето не можа да се сдържи и се усмихна.

Рафул чу отварянето на вратата на тоалетната и тръгна да прекоси кухничката. Но преди да стигне до нея Лейла вече бе произнесла паролата за начало на акцията: Медина. И сега се обръщаше с пистолет в ръка. Рафул бе чакал дълго този миг. Усмихваше се заради Естер и Сара, а и за Йехуд Шафетс също; но най-вече се усмихваше заради Сара.

По това време самолетът бе вече навлязъл дълбоко над Залива, достигнал бе височина хиляда и двеста метра и се издигаше под ъгъл двайсет градуса със скорост двеста и осемдесет мили в час, която също се увеличаваше. Роджър Морган прибра елероните на внимателно изчислени стъпки, всеки път повдигаше леко носа, за да компенсира. Включи стабилизатора на новото положение, усети познатата, окуражителна лекота в управлението и си рече, че първи двигател ще издържи. Пет минути след излитането наземната кула в Бахрейн го предаде на Дубай-контрол, на оманския рог на полуострова.

— Новембър Квебек нула три три, имате добро за пет хиляди метра. Изчакайте нареждането му да оставите курс нула деветдесет и две за десен завой към вектор един-един-осем градуса.

— Тук Новембър Квебек нула три три, чакам разпореждането ви.

Вътрешният телефон звънна, вторият пилот Рос вдигна слушалката.

— Да?

— Кафето идва.

Бордовият инженер се пресегна да отключи вратата на кабината. Веднага щом го направи, нещо избухна в лявото ухо на Роджър Морган. Погледът му веднага бе прикован от червената лампичка, която мигаше на пулта му.