Читать «Правилата на кръвта» онлайн - страница 47

Отиде до куфарчето от телешка кожа, на което Колин Рейли се бе възхитил половин час по-рано, и го отнесе при нея.

— Това, разбира се, не е истинско — отвори капака. — Но ето как ще изглежда един ден.

Тя се взря в плетеницата от жици, сиво, подобно на маджун вещество, обвито в тиксо, в превключвателя, в цялата тази съвременна машина за смърт и изведнъж се почувства сломена. Искаше да избяга, да намери някаква дупка в земята, да пропълзи в нея и да не излезе никога.

— Не говориш сериозно. — Думите изскочиха от устата й с такъв равен, безизразен тон, че тя ги намери за неадекватни и повтори: — Не говориш сериозно.

— Ако татко иска да се върнеш у дома — рече Халиб, — най-добре е да го направиш. Това е.

— Няма да…

— Ние сме във война, Лейла.

— Не ние, а клиентите ни са във война!

— Все едно и също е. Тяхната кауза е и наша кауза. Засега.

Тя се взря в брат си, усетила нещо ново в поведението му.

— На теб ти харесва — рече бавно тя, — нали?

Той кимна.

— Да, добре е човек да има важна, интересна работа. Няма нужда да ти проповядвам относно филистимската катастрофа.

— Палестинска. Английската дума е не филистимянска, а палестинска.

— Е, и? Ти губиш корените си, съзнаваш ли го? Враговете ни откраднаха една страна от благородните, почтени селяни и я превърнаха в крепост срещу цяла Арабия, срещу целия свят. Те убиха най-хладнокръвно дядо ни, защото той финансираше филистимската съпротива.

— Те твърдяха, че го е правил. Това е лъжа.

Халиб се разсмя.

— Разбира се, че не бе лъжа.

Тя ахна.

— Как смееш да твърдиш подобно нещо?

— Защото е вярно! Ибрахим вярваше, при това страстно, че Палестина е ислямска, от реката до морето. Затова кредитираше ООП с милиони лири.

Лицето на Лейла бе побеляло изцяло, с изключение на двете нездравословни петна върху бузите й. Дишаше тежко. Халиб забеляза в какво състояние се намираше и омекна.

— Кукло, ангелче, чуй ме, аз те обичам! Брат ми и аз сме срещу братовчед ни, братовчед ми и аз сме против непознатия. Ето, това е.

— Не и всичко. — Тя се изправи. — Ако ще цитираш, цитирай и първата част: Аз съм против брат си. Ето как започва всичко. Аз съм против брат си; брат ми и аз сме против…

— Разбирам. — Тонът на Халиб стана остър. — И ти го казваш на собствения си брат.

— Ако обвиняваш дядо, че е сътрудничел на тези… на тези палестински касапи, то тогава не си мой брат. Не знам какъв си станал, но не си ми брат.

— Той ги подкрепяше, само защото бе наивен! Не можеш ли да видиш по-далеч от носа си: той не съзнаваше, че всеки негов цент отиваше за мерцедеси и катюши.

— Никога не е правил това. Никога, никога, никога!

Халиб сви юмруци, също като нея; свързани и разделени от кръвта и наследството на омразата, те стигнаха до ръба да изрекат непростими думи. В последвалата тишина Лейла осъзна словата, които бе изрекла без да се замисли: Ти не си мой брат. Избълва ги, защото бе готова да му рече всичко, за да се бори с него. Но сега осъзна, че този мъж, когото бе обичала до забрава през целия си живот, наистина бе един фалшив кумир.