Читать «Правилата на кръвта» онлайн - страница 44

Трябваше да я ликвидира там. В цивилизована държава, в Бахрейн: изцяло под британско влияние, не и изцяло индиферентна към определени аспекти на израелската позиция… Трябваше да го направи. Рафул изведнъж осъзна, бе убеден в страховитата неизбежност, че трябваше да го направи. Сега му предстоеше да рискува живота на над двеста невинни пътници в едно отмъщение, което си бе почти изцяло лично. Може и да бе гоел, кръвният отмъстител за дъщеря си, но не бе животно, не можеше да се сравнява с жената, която бе търсил толкова дълго. Усети как кожата на челото му се изпъва, усети и потта, която се стичаше по врата му.

Бързият поглед през рамо му показа, за голямо негово облекчение, че Колин и Роби бяха заели местата си; бяха вече далеч назад в търбуха на трайстара. Отдръпна се още назад в потъналия в сенки район около тоалетните, достатъчно, за да е сигурен, че тя няма да го види, докато изискано прекрачва борда, представя бордната си карта, сякаш е покана за кралски прием с усмивка, която се вижда само по леките бръчици около очите й. Изискано облечена, с изпълнена с достойнство стойка, която принизява всички останали. Но след час тази жена щеше да е мъртва, досущ като кохортата трупове, които бе оставила подир царствения си шлейф. Мъртва като дъщеря му Сара; мъртва, както бяха мъртви Естер, жена му и Йехуд, приятелят му. Рафул избърса потта от челото си, изпита дивашко успокоение от спомена.

Един стюард затваряше вратата, заключваше я за излитането. По пътя си към бизнес салона Рафул не можа да устои на изкушението да хвърли последен поглед на жената, която седеше в първа класа, на втория ред.

Беше извадила от пътната си чанта брой на Гълф нюз и изглеждаше погълната от новините. Какво си мислеше, попита се той, като разчиташе на това отвличане? Нима последните подробности са скрити зад тази твоя спокойна маска? Или си толкова спокойна, въпреки предстоящия ужас, та можеш да си четеш така безстрастно малките обяви?

Лейла запази спокойното си изражение, но усети вътре в себе си неспокойствие. След като взе обратно пистолета си от шофьора, преобразен за случая като товарач на багаж на летището, тя вдигна очи да види Роби, но вместо това съзря единствено гърба на Колин. Той определено не я бе забелязал, а това единствено имаше значение, но бе ядосана от факта, че само като го зърна, се почувства обезпокоена. Лейла гледаше обявите за филипински прислужници, без изобщо да ги вижда.

Трябва да се съсредоточи. Беше се заклела на Халиб, че ще осъществи отвличането на самолета, без да мисли първо за спасяването на сина си. Дотук за нея отвличането бе просто и ясно; но за Халиб, който бе намерил тази възможност, то трябваше да бъде единствено политически мотивирано. Първо трябва да върне иранските пленници и чак тогава ще бъде свободна да продължи с истинската цел на занятието. И така — отвличането.

Бившият й съпруг изглеждаше много по-малко измъчен, отколкото го помнеше.

Мисли за отвличането!

Колин бе остарял с няколко години и отново й напомняше за мъжа, с когото се бе запознала в Оксфорд преди доста време. Вестникът бавно се свлече в скута й. Колин бе престанал окончателно да съществува за нея. Окончателно!