Читать «Правилата на кръвта» онлайн - страница 42

Млад арабин в хубав сив костюм, червена връзка и кърпичка се бе облегнал на плота на гишето за транзитни пътници, опитвайки се едновременно да привлече вниманието на заетия служител и да наблюдава тълпата. Изражението му изобщо не се промени, но Лейла знаеше, че Фуад я бе забелязал на стълбището, а навярно бе усетил и колебанието й. Не биваше да го тревожи. Фуад бе любимецът на Халиб, ала Лейла досега не го бе виждала в екстремна ситуация.

Селим сигурно бе някъде наоколо. Селим бе най-невидимото човешко същество, което Лейла някога бе виждала, ако виждала е точната дума за тъй незабележим човек. Никой никога не беше успявал да даде що-годе прилично описание на Селим. Някога той бе убил един посланик по начин, който предизвика възхищението дори на самата Лейла.

В онзи ден той стоеше малко по-назад от тълпата, държеше на раменете си дете, сякаш го бе вдигнал, за да вижда то по-добре. Полицаите го взеха за баща на детето и му помогнаха да мине по-напред. А когато кавалкадата от коли бе само на няколко метра разстояние, Селим пусна детето, извади револвера си и заби четири куршума в сърцето на жертвата. Всички бяха прекалено заети да успокояват пищящото момченце, за да си спомнят лицето на мъжа, който го бе изоставил. Никой, дори и полицаите, които бяха сторили път на любвеобвилния баща, не можаха да си спомнят нищо за Селим — нито тогава, нито по-късно.

Другите трима терористи под командата на Лейла бяха вече на борда на самолета, бяха се качили в Лондон. Имаха заповед да не слизат по време на престоя.

Лейла стигна до последното стъпало на витото стълбище. Нарочно пое в обратната посока на онази, в която бе тръгнал Роби — едно простичко действие, което изисква повече усилие на волята, отколкото бе очаквала. Лейла се насочи към дамската тоалетна. Бе време да глътне първия от амфетамините, които щяха да я поддържат във форма колкото време е необходимо. А освен това щеше да има малко възможности да отиде до тоалетната след излитането.

Рафул знаеше, че нямаше да е разумно да слиза на летище в страна в близост до Персийския залив, затова изчака чистачите да свършат работата си, преди да се разтъпче. Пое бавно към туристическата класа, усмихваше се и кимаше на някои пътници, разменяше по някоя дума с тях, сякаш бяха просто непознати, с които трябва да лети заедно. Не всички от тях обаче бяха непознати.

Рафул със задоволство забеляза, че Дани Нейман бе успял да вземе място 24Н, в средата на туристическия салон. Бяха решили предварително, че това бе най-удобното място, най-чисто за стрелба — макар никой от израелския екип да не бе въоръжен в традиционния смисъл на думата. Място 24Н бе от стратегическа важност и доколкото това зависеше от Рафул, трябваше да го заеме именно Дани, негов любимец след инцидента в Ню Йорк.

Погледна часовника си. Петдесет минути от кацането. Зареждането с гориво би трябвало да е завършило, скоро пътниците отново ще се качват. Трябва да заеме мястото си; Лейла Ханиф нямаше да го забележи в бизнес класата. Ала вместо това Рафул се справи с изкушението по най-изпитания с времето начин: като му се отдаде. Отиде към носа на самолета и зае позиция зад преградата, където можеше да вижда вратата, без да пречи на качването.