Читать «Правилата на кръвта» онлайн - страница 43
Джон Тренхейл
— Не слиза ли?
Колин Рейли дойде и застана до него с ръце в джобовете.
— Не, само поогледах спътниците ни — отвърна добродушно Рафул. — Къде отиват и защо, ей такива работи.
Обърна се, за да се облегне на преградата, така Колин застана с гръб към вратата.
— Чудя се къде отиваш
Рафул обаче не отговори, защото в края на ръкава, водещ от терминала до самолета, там, където имаше чупка, се появи фигура. Някоя, която очакваше, но не можеше да бъде съвсем сигурен, макар да бе обсипал пътя й с примамки: фигурата на една жена. В първия миг бе толкова погълнат от новодошлата, че не забеляза Роби, който влизаше през вратата на самолета преди нея.
Колин се полуобърна, когато момчето го докосна по ръката, и в този миг Рафул се напрегна; как бе
— Новият ти спътник — рече Колин. — Това е синът ми Роби.
Рафул кимна, но погледът му си оставаше фиксиран върху жената, която бавно крачеше в ръкава. Отдръпна се леко, не искаше тя да го види. Имаше възможност, макар и незначителна, Лейла да разпознае Рафул Шарет, въпреки че преди го бе виждала само веднъж и то съвсем за кратко.
Чуваше като в просъница как Колин обяснява на сина си, че са познати с Шарет отпреди, не е ли това изумително съвпадение… идиот! Отдръпни момчето преди да я е видяло…
Заговори празни приказки на Роби, искаше да отвлече вниманието му от Лейла, ала когато тя бе на не повече от пет-шест метра от вратата, той усети как в салона нахлу горещ пустинен въздух, но от друго място и погледна над рамото на Роби. Да! Някой се бе изкачил по външната стълба от пистата и бе влязъл от вратата до пилотската кабина: работник в сив комбинезон, със значка на служител в летището на Бахрейн. Кимна на войника на пост, който очевидно го позна, защото се усмихна. Новодошлият тръгна по пътечката в ръкава към терминала. Към Лейла Ханиф…
Рафул съвсем забрави Роби. Лицето му се бе превърнало в маска на съсредоточаването. Други пътници отчасти му пречеха да вижда добре, но той знаеше какво предстоеше да се случи. Видя как летищният служител бръкна в комбинезона си, видя как Лейла отвори чантата си, вече с издърпан цип, готова да поеме онова, което мъжът пусна в нея; забеляза също колко сръчно тя издърпа ципа.
По-рано същия ден, преди да пристигне на летището, тя е дала пистолета си на някой с право на достъп до пистата; така можеше да мине безпрепятствено през контролните пунктове. Сега оръжието й отново бе у нея.
— Къде се запознахте? — чу да го пита Роби, знаеше какво означава за него този въпрос. — Къде
— О, това ли било? — Рафул направи върховно усилие, знаеше колко много зависи всичко от отговора му. — Къде беше, Колин?… Вижте, мисля, че искат да си заемем местата, вече е късно…
