Читать «Правилата на кръвта» онлайн - страница 41

В последния миг, преди да усетят присъствието му, забеляза пластмасовата чашка на подноса и се досети, че портокаловият сок нямаше такъв цвят. Роби бе убедил момичето да му донесе скоч.

Тъй като в този момент завиждаше на сина си и страдаше от това, което бе осъзнал — че губи — Колин сигурно щеше да каже нещо съвсем неподходящо. Затова съобщението за предстоящото кацане дойде по вътрешната уредба тъкмо навреме — само секунди след като Роби съзря баща си и се изчерви. Колин вдигна ръка, усмихна се и се оттегли, преди на лицето му да се е изписала странната смесица от болка и гордост.

Зае мястото си тъкмо навреме — преди подхождането към пистата на бахрейнското летище. Погледна навън, зърна необятната белота, прорязана от черните ленти на пътищата, носени от вятъра пясъчни вълни отчасти закриваха пистата. В следващия миг самолетът вече се носеше над летището; в един бездиханен миг му се стори, че се реят в безтегловност; после задните колелета докоснаха земята и вече бяха кацнали.

Лейла Ханиф не отиде в чакалнята Дилмун, макар първокласният й билет да й даваше това право. Вместо това се изкачи по стъпалата към кафенето на мецанина, откъдето можеше да наблюдава отвисоко тълпата купувачи в безмитните магазини. Облегна се на перилата и се вторачи в изход номер пет.

Мислеше си, че бе привикнала на напрежението. Но когато трайстарът изрулира и спря с потреперване, сърцето й потрепери ведно с него, душата й се изпълни с трепетно вълнение. Той бе там, на броени метри от нея.

Роби. Синът й.

Облечена бе в поразителен тъмночервен ансамбъл: дълга пола, сако, закопчано догоре, копринена кърпа в същия нюанс, закриваше голяма част от лицето й и й придаваше вида на целомъдрено облечена според законите на исляма жена. Така не само се предпазваше от досадната похот на мъжете, но и бе надеждно предрешена; затова когато пътниците започнаха да преминават през пети изход, тя не се отдръпна.

Роби бе сред последните. Взе зеления транзитен пропуск, усмихна се на момичето, което му го подаде, и ако не бе тази усмивка, Лейла сигурно нямаше да го познае, толкова се бе променил. Краката й изведнъж се разтрепериха. Дори поемането на всяка глътка въздух се превърна за нея в непосилна битка. Гърлото й бе почти напълно пресъхнало, езикът й сякаш се бе удебелил двойно.

Толкова е пораснал — това бе първата й съзнателна мисъл. Вече почти мъж; а тя не бе успяла да сложи своя отпечатък върху този мъж, какъв ужас! Какъв покрусяващ…

Изглежда Колин не бе напуснал самолета. Доверяваше се на Роби да го остави сам. Устните на Лейла се разтеглиха в едва забележима усмивка. Само ако знаеше…

Усети се, че несъзнателно бе поела надолу по стълбите да се смеси с тълпата и застина на място. За пръв път през този ден изпита чувство на несигурност. Какво си мислеше, че прави? После обаче продължи, реши, че бе разумно да го направи, така по-малко щеше да привлече внимание, отколкото ако се бе върнала назад. Особено пък след като Фуад я бе забелязал.