Читать «Правилата на кръвта» онлайн - страница 37

С какво ли ще е облечен Роби, запита се тя. Как ли се е променил? Дали ще я познае? Да. Ще я познае, когато дойде мигът. И тя скоро ще узнае какво му се е случило през тези две празни, пропилени години. Ще го прегърне и ще разговарят, ще споделят тайните си. Обичам те — ще рече тя. — Обичам те повече от всичко на света, повече от собствения си живот. Повече от душата си — прости ми, Аллах! — повече от надеждата ми за рая. Синко, сине мой…

Не се замисли какво ще отвърне той. Вместо това мислите й се втурнаха към новия екипаж, в чиито ръце на професионалисти възнамеряваше да остави собствения си живот и живота на сина си. Ще се помоли за летците.

Колата спря плавно пред пътническия терминал и тълпа носачи се втурна към нея. Лейла стъпи на тротоара, твърдо решена да следва волята на Аллах, Милостивия и Състрадателния, който няма да я лиши от сина й след това лишено от смисъл време, което бе прекарала без него. Екипажът ще е чудесен. Ще бъде перфектен: елитен.

Докато следваше куфара си към залата, тя си повтори наум басмалата: Аллах, ал рахман, ал рахим.

Върни ми сина.

20 юли, по обяд

Във въздуха

Роби огледа подноса на съседа си с интерес.

— Добре изглежда. Във всеки случай е по-добро от моето.

— Защото съм диабетик. Но мисля, че е все същата гадост, като твоето.

Роби заемаше мястото до илюминатора, а до него седеше бледо, луничаво момче на неговата възраст на име Тим Кампбъл. Бащата на Тим работел в банка в Куала Лумпур и Тим пътувал за там да прекара ваканцията с родителите си.

— Това означава ли, че трябва да си слагаш инжекции?

— Да.

— А какво ще стане, ако забравиш?

— Ще изпадна в кома и ще умра. Но не ми напомняй: трябваше да се заредя преди тръгване, а забравих. Господи, това нещо е отвратително! Какво е?

— Мисля, че е броколи. — Роби взе с два пръста от зеленото вещество в края на огнеупорния поднос на Тим и рече: — В името на силата на огъня, изгори, изпепели се, разпадни се!

Момчетата гледаха зеленото нещо.

— Тези огнени заклинания никога не се изпълняват — отбеляза мрачно Роби. — Бих пийнал бира. А ти?

Тим поклати глава.

— Не, не бива.

— Жалко. Ей, мис… Защо никога не поглеждат към теб, когато ти потрябват?

— Защото са заети да бъбрят с богати важни клечки, затова. — Тим повдигна очилата на носа си. — Два пъти годишно пътувам по тази линия. Трябва да умираш от глад, за да ти сервират. Между другото, това момиче не изглежда никак зле.