Читать «Правилата на кръвта» онлайн - страница 38

— Направо е зашеметяваща. Мис А-у-у-у!

Ван Тондер получи място до прозореца в дъното на бизнес класата, откъм десния борд. Когато капитан Торникрофт мина през завесата, отделяща първокласния салон от бизнес класата, южноафриканецът се бе развихрил напълно и тормозеше една от стюардесите. Като видя Торникрофт, се сепна, изгледа го свирепо и се обърна пак към момичето.

— Ти си късметлия момиче — изръмжа й сразяващо той. — А сега ще си получа манджата. Благодаря.

— Какъв е проблемът? — Торникрофт зададе въпроса си на момичето, а не на пътника.

— На този господин, мистър Ван Тондер, в Лондон му сгрешили мястото и…

— И, капитане, когато кацнем, ще направя официално оплакване относно мерките за безопасност, които предприема авиокомпанията. Знаете ли какво открих под седалката си? — Той замълча, за да постигне максималния ефект, след което извади наполовина изпушена цигара. — Ето това! И при това запалена, трябва да ви кажа! Запалена!

Лицето на Торникрофт не издаде нищо, но той изруга наум. Пътниците — ето кое бе истинският му проблем. Съседът на Ван Тондер бе заровил глава във вестника си, а в кабината цареше гробовна тишина. Оплакванията за нелюбезно обслужване бяха едно нещо. Но за безопасността — съвсем друго.

— Извинете, но вие грешите.

Торникрофт отклони погледа си и видя, че пътникът, който седеше до прозорчето точно пред Ван Тондер се бе обърнал; очевидно думите бяха негови, защото продължи:

— Ходих до задния салон, за да видя сина си и като се връщах, този господин тъкмо вдигаше цигарата. Беше както я виждате — не гореше.

— Как смеете да се намесвате? — запени се Ван Тондер и почти се надигна от мястото си. — Нима искате да ме обвините в лъжа?

— Казах, че грешите. — Колин вдигна очи към командира на самолета. — Казвам се Колин Рейли. Бях свидетел на инцидента и с най-голямо удоволствие ще ви дам адреса си, ако този инцидент има продължение. Бих искал да добавя, капитане, че вашият екипаж се справя безупречно с този напълно непоносим човек и заслужава дори да бъде награден с медали. Господ ми е свидетел — ние, останалите — също.

Торникрофт се усмихна и кимна.

— Добре — рече той и се обърна към южноафриканеца. — Съжалявам за тази угарка, която сте открили, но нямаме пълен контрол върху служителите на компанията по почистването. Ако продължавате да държите на твърдението си, че цигарата е горяла, направете оплакване. Но ще последва разследване, а както излиза, моята компания разполага със свидетел в своя полза.

— Нямате никакво право…

— Съгласно международното право, мистър Ван Тондер, имам правото да ви окова в белезници докато трае полетът и ако продължавате да предизвиквате останалите пътници, ще постъпя точно така.

В последвалата тишина Колин за пръв път долови шума на двигателите и се зачуди как бе пропуснал да го усети преди.

Торникрофт му намигна и кимна в знак на благодарност, преди да се запъти обратно към кабината. Намесата му изглежда най-сетне озапти Ван Тондер, поне за момента, защото когато Колин стана да отиде до тоалетната, видя, че южноафриканецът спеше дълбоко, с изкривено от смръщване лице. Очилата му се бяха свлекли от носа и лежаха в скута му. Хъркаше: противен за спътниците си, дори и заспал; но като го погледна, Колин го бодна ирационално съчувствие. Нещо бе превърнало Ван Тондер в такъв какъвто бе; едва ли той сам го бе избрал.