Читать «Правилата на кръвта» онлайн - страница 39

Остатъкът от полета до Бахрейн премина без особени случки. Следобедното слънце осветяваше хълмистия червено-кафяв пейзаж, който се простираше докъдето стига погледът ти. Шумът на двигателите се промени, изпукването в ушите на Колин му подсказа, че промяната на налягането се дължи на снижаването на самолета. Видя в далечината горящите над пясъците факли на нефтодобивните кули; арабите наистина имаха толкова пари, че да си ги горят. Гледаше очарован, докато тези пръснати из пустинята факли не го накараха отново да се замисли за сина си. Роби бе вече четиринайсетгодишен. Скоро щяха да се появят момичетата. В любовта, както изобщо в живота, на Роби ще му се наложи да намира пътя си сред пустинните факли и да избягва някак си всички онези Лейли Ханиф, които съществуват на този свят.

Отпървом тази мисъл му се видя забавна, след малко стана обезпокоителна и той се запъти към задния салон, за да види какво прави предметът на мислите му.

— Заповядайте. — Стюардесата подаде на Роби пластмасова чаша и миниатюрна бутилка Джони Уокър. — Наистина ли сте на осемнайсет години?

— Честна мускетарска и скаутска.

Тим Кампбъл едва сподави смеха си и Роби го ръгна в ребрата.

— Простете приятеля ми, не е свикнал с живота на хайлайфа. Майтап, бе, Уили!

Момичето се засмя. Би могъл и да е на осемнайсет…

— До края ли летите?

— Да, ако и вие сте до края.

Пак последва сподавен смях от Тим Кампбъл, но погледът на Роби не потрепна.

— До Манила, глупчо!

Осемнайсетгодишен, що не каза двайсет и осем!

— До К.Л. — рече Роби. — А после до Австралия. Татко ще преподава там. Ще се срещна с прабаба си. По всичко личи, че ще е много древна. На седемдесет и отгоре. — Започна да брои на пръсти. — Така, Селестин, прабаба ми, следва синът й Фейсал, той е на петдесет и шест, сетне — Роби се изчерви, заекна, — сетне е мама, тя е на трийсет и шест, сетне идвам аз. Не помня точно на колко години са всички, но знам, че ако ги съберем, ще се получи сбор от сто осемдесет и две.

— Майка ти и баща ти с теб ли пътуват?

По бузите на Роби избиха две червени петна, които пулсираха ведно с ударите на сърцето му.

— Не — рече той, сякаш на седалката пред себе си. — Татко е в бизнес класата, а мама… те са разведени.

— И моите също — рече стюардесата след кратка пауза. — Отначало е много гадно, нали?

Роби кимна.

— Откога са разделени?

— От две години.

— Също като моите.

Той я погледна и сега в изражението му нямаше и нотка на нахалство.

— Как се чувстваше? — попита той съвсем тихо и на момичето изобщо не му мина през ума, че този негов тон съдържаше далеч повече сексуалност от предишното му поведение.

Направи гримаса.