Читать «Правилата на кръвта» онлайн - страница 33

Предложението на Газит бе отхвърлено по непонятни оперативни причини. Странно, помисли си Рафул, но сега в съзнанието му старият приятел изведнъж се бе превърнал в Газит. Вече не бе Авшалом, а само Газит.

Но той, Рафул, ще ги накара да преразгледат решението. Ще го направи.

Имаше още снимки. Съпругът й — Колин. И синът, Роби. Рафул седя под бледожълтата светлина достатъчно дълго, за да запечата в паметта си чертите на останалите двама от семейство Рейли — сега всички те бяха легитимни мишени за него и за страховитите сили под командването му.

Какво правиш тук? — бе попитал Газит. Рафул най-сетне знаеше.

20 юли 1984 година, 06:00 часът

Летище Хийтроу

— Репитри на датчиците на турбините и реверса?

— Проверени.

Капитан Саймън Торникрофт драсна чайка срещу редчето в списъка за предполетна проверка.

— Репитри на часовник, двигатели и навигационна апаратура?

— Проверени.

Торникрофт вдигна слушалката на вътрешния телефон и набра Алън Пъркинс.

— Всичко е готово — рече. — При вас как е?

— Всички се качиха, капитане. Готови сме за демонстрацията на мерките за безопасност.

Командирът кимна към втория пилот.

— Поискайте разрешение.

Вторият пилот включи радиостанцията.

— Кула Лондон, Новембър Квебек нула три три, на стоянка Джулиет четиринайсет — за запуск и рулиране.

Съскането в говорителя се промени. Последва:

— Новембър Квебек 033, запуск и рулиране разрешени. Преминете на честота едно-две-едно, точка девет за разрешение за излитане.

Отпървом Халиб не бе сигурен дали опашното кормило на самолета наистина помръдна или бе плод на въображението му. Притисна окулярите на бинокъла толкова силно към очите си, че го засмъдя. Няколко секунди по-късно вече не се съмняваше: NQ 033 се бе насочил към пистата за рулиране.

Взе телефона, постави го на масичката до прозореца и започна да набира номера, без да сваля бинокъла, за да гледа числата, нямаше нужда.

По време на рулирането трябваше да бъдат извършени още трийсет предполетни проверки на самолета. Накрая самолетът вече бе в края на пистата и чакаше да поеме в небето. Толкова рано сутринта движението бе слабо; пътниците и екипажът не чакаха дълго да чуят Екипажът в салоните да заеме местата си за излитане.

В пилотската кабина Торникрофт вдигна вежда към втория пилот; той кимна.

— Е, господа, да вървим към Бахрейн. Три, две, едно, сега!

Премести ръчките на газта напред.

— Двайсет мили в час… петдесет… осемдесет… приближаваме скорост на излитане.

Торникрофт вече усещаше самолета олекнал в ръцете си; чувстваше боязливото му желание да се издигне.

— Сто мили.

— Мощност — проверена.