Читать «Правилата на кръвта» онлайн - страница 30

— Исках да бъда там, където е действието — отвърна Рафул. — Най-сериозният дивеч в града се премести тук; и ти го знаеш, и аз го знам.

Авшалом кимна бавно, целият му торс се раздвижи, а не само главата.

— И все пак — настоя той, — мисля, че това е само половината истина.

Като помръднеше леко встрани, Рафул можеше да зърне от прозореца си Западната стена. Тя блещукаше с онзи много особен блясък на изнурителната жега, която можеше да бъде породена единствено от съботните следобеди през септември. Усещаше се изморен, може би малко болнав, но нямаше при кого да се завърне у дома, а тук, в главната квартира на Мосад, можеше поне да изпита подобие на комфорт, в присъствието на стенографки, свързочници и дежурни офицери. Беше потънал в своя храм на истината, слушаше как старият му приятел размишлява за полуистините и в един миг на Рафул му се прииска да умре, защото не можеше да измисли нищо, за което да си заслужава да живее.

Сетне Авшалом вдигна дипломатическото си куфарче, сложи го на писалището и го отвори по такъв начин, че Рафул да не може да види съдържанието му.

— Мисля — измърмори под носа си Авшалом иззад вдигнатия капак на куфарчето, — че ми казваш само половината от истината, а това може би е другата й част.

Подаде му тъмножълт плик, запечатан на три места с червен восък, свързани бяха с канап. Последваха няколко секунди тишина, изпразнени мигове, в които старият град и всичко в него сякаш престана да съществува. Сетне бавно, много бавно, сякаш да не прогони искрицата надежда, която пламна у него, Рафул се наведе да вземе плика.

Върху него някой бе изписал една-единствена дума: тази дума означаваше на иврит Кръвният отмъстител: онзи, който по древния еврейски обичай има правото да отмъсти за убийството на някой от рода, преди да се оттегли в изгнание в определения за това град, където ще се чувства в безопасност. Рафул прочете думата и потрепери.

— Какво е това? — попита тихо, макар вече да знаеше.

— Онова, за което ме помоли. Съжалявам, че се забавих толкова. Но координирането на секретните материали е работа, подходяща само за дявола.

През седмицата, последвала погребението на Сара, Рафул помоли Авшалом да стори онова, което Рафул не бе в състояние да направи: помоли го, умоляваше го е по-точната дума, да използва приятелските си връзки с политиците, да преодолее междуведомствените бариери и да се опита да открие убийците на Сара Шарет.