Читать «Правилата на кръвта» онлайн - страница 28

— Шампанско, сър? Или ще предпочетете…

— Шампанското ще е направо чудесно.

Всъщност всичко беше чудесно — стереослушалките, достатъчното разстояние между седалките, торбичката с мъжка козметика от Крабтрий & Евелин — всичко, до момента, когато започна препирнята.

— Трябва да мина. Извинете!

Невъзможно бе да се сбърка шумният и заядлив глас на Ван Тондер. Устните на Колин потрепнаха, но не позволи на южноафриканеца да отвлече вниманието му от списанието, което бе разтворил. Чак когато чу отговора, подскочи и Тайм изпадна от ръцете му.

— Виж какво, приятел — рече другият глас. — Всички трябва да минем. И бихте ли…

Вторият мъж очевидно усети погледа на Колин, защото изведнъж спря да говори и се огледа. Южноафриканецът се възползва от момента, мина покрай опонента с ядно свити рамене и се отпусна на седалката до Колин.

— Какво търсите тук?

Тонът на Колин се получи тих и донякъде кух. Болеше го гърлото. Напрежението, подсилено и от шампанското, бе стегнало като с турникет челото му.

— Това е моето място — отвърна сърдито Ван Тондер.

— Не, приятелю, не е. — Другият мъж, същият който се бе сдърпал с Ван Тондер, се бе надвесил над него. — Мястото е мое. Първо ме избута, а сега ми зае и мястото. Хайде, премести се, моля.

— Какво търсите тук? — намеси се отново Колин с монотонния си глас.

— Летя за Малайзия — отвърна силно Ван Тондер. — Да не би това да е престъпление или какво?

— Това място — рече мъжът, застанал в прохода между седалките — е мое. Ето бордната ми карта. Погледни.

Последва дълго мълчание, Ван Тондер сравняваше своята бордна карта с картата, която му бе пъхната под носа. Най-сетне изръмжа, стана, без да има и най-малкото намерение да се извини.

Шарет се настани на мястото до Колин и сви рамене, но без изобщо да опитва да изиграе Рафул. Беше раздразнен от спречкването си с Ван Тондер.

— Е — рече Колин, — бая време мина. Ню Йорк, доколкото си спомням?

— Доколкото и аз си спомням — усмихна се Рафул. — Благодаря, че ми пази мястото. Изглеждаш добре.

Колин изсумтя.

— Съжалявам, ако съм те събудил тази сутрин — рече той след кратка пауза, почти шепнешком. — Имах чувството, че…

— Знам.

Устните на Рафул се разтеглиха в усмивка, вдигна и двата си показалеца пред свитите си устни. И двамата потънаха в мълчание.

Колин отново вдигна списанието. Рафул се отпусна в креслото и се опита да проясни мислите си, ала в съзнанието му заплуваха обезпокоителни видения и не можеше да се съсредоточи. Спомни си, че Колин на два пъти попита Ван Тондер какво търси там.

Същият въпрос му бе зададен преди години с подобен, предизвикателен тон и нежеланият спомен застърга мозъка му, досущ както солените фъстъци, поднесени от стюардите, щяха да раздразнят язвата му.

1974 година

Йерусалим

Седемдесет и трета беше лоша година за Мосад Битачон Леуми — Израелската служба за държавна сигурност, по-добре известна само като Мосад: първо бе инцидентът в норвежкия град Лилехамер, където убиха не онзи арабин, когото трябваше, после дойде серията от разузнавателни доклади на най-високо равнище — надути, превзети — че новото съсредоточаване на сирийски войски било рутинна операция. За нещастие обаче, се оказа далеч не рутинна, а се оказа първата фаза на войната Йом Кипур.