Читать «Правилата на кръвта» онлайн - страница 27

— Никой не седи тук.

Не бе въпрос, а констатация; и наистина, ако някой седеше до Колин, думите сигурно щяха да прозвучат като заповед. Колин вдигна глава и видя мъж на средна възраст, средно висок, с очила, да го гледа сърдито, с предизвикателно презрение.

— Доколкото знам, не — отвърна кратко той.

— Бъдете така добър да ми пазите чантата.

Колин се канеше да откаже да поеме отговорността за нечий багаж, но мъжът се обърна и се отдалечи без да го погледне, оставяйки куфара си на съседната седалка; Колин можеше само да прочете етикета му — никакво първо име или поне инициали, а само ядно надраскано с червени главни букви: ВАН ТОНДЕР.

— Какъв простак!

— Роби!

— Ами… да ти говори по такъв начин.

— Внимавай какъв език използваш, синко. Такива думи няма да се харесат в К.Л., а пък Селестин направо ще те убие.

Роби се начумери. Промърмори нещо, но тихо, да не го чуе баща му, но Колин знаеше, че бе нещо от сорта Всички приказват така. И като разумен баща, той не му обърна внимание.

— Странен акцент — рече Роби, излизайки от мрачното си настроение тъй бързо и тъй непредвидимо, както и бе изпаднал в него.

— Южен ефрикан — ухили се Колин. — Не и чак толкоз странен, след като може да се намери някой и друг английски ученик, който да му скрие топката по отношение грубия език.

— О, я върви… да се поразходиш.

И двамата се засмяха.

— Внимавай — рече Колин, — връща се.

Ван Тондер зае отново мястото си, носеше брой на Херълд трибюн. Седна, без да промълви и дума на благодарност към Колин, че му пази багажа, и отвори вестника. След няколко секунди засумтя и запръхтя. Сгъна вестника в скута си, бръкна в джоба си, извади инхалатор и го пъхна първо в едната, а после и в другата ноздра. Двамата Рейли го гледаха с виновно изражение на лицата. В следващия миг кръглите очички на мъжа ги изгледаха яростно.

— Да? С какво мога да ви бъда полезен?

— Извинете — промърмори Колин.

— Може би сте от онези, които намират чуждото страдание за забавно. Ако е така, съжалявам ви много. След като прекарах десет дни тук, съжалявам и за патетичната ви малка държавица, и за всички вас.

Прибра инхалатора в джоба си, взе вестника и скоро потъна в страниците за международни новини и само от време на време издаваше носови звуци, колкото да смути тишината.

Колин сви рамене. Извади монета от джоба си.

— Да видим кой от двамата ще пътува в бизнес класата до Бахрейн.

— Добре.

— Ти избирай — ези или тура?

— Ези.

Колин завъртя.

— Тура.

— Мамка му!

— Не е чак толкова зле. Между Бахрейн и Куала Лумпур ще летим повечето време през нощта, тъй че ще спиш по-добре отпред.

— Сигурно.

Пътниците започнаха да се качват в самолета. Получи се обичайното струпване на входа; двамата завиха вдясно от вратата, минаха през кухничката и малкия първокласен салон към бизнес салона, където се разделиха.

Мястото на Колин бе до илюминатор на десния борд на самолета. Още с настаняването си бе обзет от детинско вълнение. Между седалките имаше солидно разстояние, а до него имаше още само една седалка, докато в по-задния салон седалките бяха по три в редица. Някой му предложи гореща кърпа. Друг му предлагаше поднос, върху който имаше високи чаши с портокалов сок, бира и нещо пенливо с бледожълт цвят; да не би…