Читать «Правилата на кръвта» онлайн - страница 25

— Не му обръщай внимание — прошепна тя. — След като човек го опознае, той е възхитителен.

Той я погледна, опитваше се да вложи презрение в погледа си, но все не успяваше. Просто излизай оттук, рече си отегчен. Давай накратко. Върви! Изминал бе почти половината коридор, когато нещо му подсказа да подхвърли през рамо:

— Лейла, аз живея в Хай — стая 62, първия етаж.

Благодариха му още веднъж и вратата вече се затваряше; зърна за последно Халиб, вдигнал ръка за довиждане; бяха го освободили.

Точно така, мислеше си той, докато скиташе край Търл. Аз съм един слуга. Извърших добро дело, господарят ми благодари и ето ме пак под звездите, където ми е мястото.

Върна се в стаята си в Хай, с изгледа й към градината отзад, излъчваща с пълна сила романтичния си летен чар, и си пусна дългосвиреща плоча. Пучини, Мадам Бътерфлай. След малко — беше глупаво от негова страна, но не можа да се сдържи, — усети бузите си мокри. Изруга и избърса сълзите. Започна да реди всички мръсни думи в най-усукани клетви, опитваше се да състави заклинание, проклятие връз тази жена, която го бе превърнала в такъв слабак. В такова лайно.

Няколко минути след началото на второ действие на вратата леко се почука. Колин не обърна внимание. Но сетне гостът отново почука и заговори. Женски глас:

— Колин?

Само една дума, това е. Но каква дума! Какъв глас!

С разтуптяно сърце Колин отиде да вдигне игличката на грамофона. Ръката му така трепереше, че издраска плочата — при това бе любимата му, но не даваше и пет пари. Изключи грамофона. Пое дълбоко дъх. Извика:

— Влез, Лейла.

20 юли 1984 година, 05:00 часът

Лондон

Халиб не допусна никакви рискове с резервацията. Изпратил бе телекс до хотел Пента още през май, посочил бе стаята, която иска, и бе платил с разплащателна карта от Дайнърс клъб. От обезшумения прозорец се разкриваше панорамна гледка към Трети терминал на летище Хийтроу. Дори на слабата утринна светлина с помощта на бинокъла можеше да различи изписаната върху опашката емблема на паркирания на място Джулиет-едно-четири самолет Локхийд — Трайстар.

Свали бинокъла колкото да погледне часовника си. Оставаше по-малко от час. Щяха да зареждат гориво, храна и напитки, да проверяват индивидуалните багажи по списъка на издадените бордни карти. Чистачите вече трябва да са приключили, оставяйки на екипа стюарди грижата да се подготви за работа по време на полета. Вторият пилот сигурно вече обхожда самолета да огледа за видими течове на масло, преди да провери дали гумите са достатъчно напомпани с азот, за да поемат тежестта на напълно натоварения самолет при евентуално аварийно кацане. Подранилите пътници вече ще се събират в чакалнята. Безмитният алкохол и цигари ще са готови за складиране в самолета. Командирът ще се е запознал с метеосводката, ще е изчислил височини и скорости, ще е сверил списъка с радиочестотите, ще е проверил за последните известия до въздухоплавателите. И може би, може би някой умник от екипажа ще се сети да провери спасителните салове, в случай, че се наложи приводняване.