Читать «Правилата на кръвта» онлайн - страница 24

Защо Халиб го караше да си помисли за незаконни сделки? Смешно! Куфарчето си бе абсолютно нормален атрибут за един преуспяващ бизнесмен.

— Скъпи Колин!

Той се сепна, почувства се гузен, осъзна, че Халиб сигурно бе проследил погледа му.

— Скъпи Колин, сега, след като Лейла ми разказа всичко, мога да кажа най-искрено, че сме ти повече от задължени.

Стана от дивана и отиде да стисне ръката на Колин. Раздруса я няколко пъти, преди да се върне на мястото си. Нещо в този странно официален ритуал трогна Колин. Заизпитва далеч по-добри чувства към Халиб.

— Не мога да ти предложа цялостно обяснение на случилото се, защото сам не знам всичко. Но имаш правото да участваш в… нашите предположения.

Натърти на последната дума с чувство за хумор и Колин усети как се размеква още повече. Халиб имаше същите дълбоки очи на сестра си, над тях бяха надвиснали месести вежди; когато бяха широко отворени, като в момента, а устните му бяха разтеглени в усмивка, можеше дори да се говори за известна физическа привлекателност. Между двамата имаше определена прилика, но неговата кожа бе много по-тъмна, отколкото на Лейла.

— Семейството ни е доста омешано, Колин. В жилите ни тече европейска и арабска кръв. Установили сме се в Бейрут преди три поколения. Нашият дядо беше банкер, като баща ни, като мен. Лейла учи тук, в Оксфорд, но когато се завърне у дома, ще се включи в семейния бизнес. Положението в страната ни е сложно. Ползваме се с репутация в бизнеса и политиката. Смятаме, че мъжете, които си видял, може би са искали да отвлекат Лейла.

— Да я отвлекат ли?

— И да поискат откуп. Нещо, което не е необичайно за Ливан.

— Ще съобщите ли в полицията?

— Не. — Халиб се наведе напред. — Виж сега, Колин, разбирам, че това ще ти се стори странно. Но усложненията могат да са ужасяващи. — Видя, че Колин се готви да възрази и вдигна ръка. — Моля те. Да, знам, че тук е Англия. Но нали разбираш, че един ден Лейла ще се върне в Бейрут, ще се омъжи за обичния си годеник Юсуф и, повярвай ми, животът за нея ще бъде много по-лесен, ако просто забравим за случилото се днес. Да го сметем под килима, а? Ще ми обещаеш ли, че няма да отидеш в полицията? Ще обещаеш ли?

Устата му бе пълна с ослепително бели зъби. Усмивка на едно тигърско лице? Колин не бе много сигурен. Единственото, което знаеше, бе, че Лейла имала годеник на име Юсуф, че е сгодена и че се е забавлявала с него. Е, защо не? Всяка кралица се нуждае от шут. Възненавидя я, не, не я мразеше. Ненавиждаше себе си.

Погледна Лейла. Тя му се усмихна, кимна леко, свила устни. И тя също искаше нещата да не стигат до полицията. Добре тогава.

— Хм… След като няма пострадали, предпола…

— Добре, хубаво, чудесно, страхотно.

Халиб се надигна; Колин инстинктивно го последва. И в следващия миг темпераментният Халиб вече го отвеждаше към вратата. Лейла му се притече на помощ, хвана го за ръката, стисна я силно.