Читать «Последните дни на Кондора» онлайн - страница 153

Да кажа на Дядо Коледа:

— Не отивам на война, отивам да сложа край на война.

Сега, в съботната сутрин в предградията раничката, която той й беше помогнал да напълни, лежеше измачкана и плоска на задната седалка на откраднатата кола. Една от двете компактни зашеметяващи гранати беше внимателно закрепена с тиксо за лявата страна на бронежилетката, която Фей носеше под розовата си блуза с качулка.

Не откъсвай поглед от ЦЗ.

Вратата — бялата врата, последната врата, преди да влезе вътре… същата тази врата бавно се отвори.

И тя видя набит мъж, с къса кестенява коса, с брада като на някого от специалните операции и разкопчана риза. Мъжът на вече отворения вход на ЦЗ стоеше от другата страна на открехнатата алуминиева врата, подпряна с доставения пакет, и се озърташе за евентуални стрелци.

Не видя никого.

Взе пакета, доставен от кафявия микробус.

Бял взрив, БУУМ! когато самоделната граната, залепена за дъното на пакета на доставената пратка, избухна и запрати брадатия мъж заднишком в къщата.

Фей подскочи зад волана на откраднатия автомобил, запали двигателя и натисна рязко газта, направи рязък десен завой в задънената уличка и спря пред ЦЗ, изскочи от колата с глока в дясната си ръка, с лявата постави магнитната въртяща се лампа, купена от обикновен магазин, която започна да изпраща червени отблясъци от покрива на откраднатата кола, които намекваха за официално присъствие и може би — може би — биха убедили цивилните граждани в задънената уличка, че няма нужда да се обаждат на 911 след силния и ярък взрив в къщата, където паркира някаква вероятно полицейска кола, а жена с червена блуза с качулка се втурна през натрошеното стъкло и сплесканата алуминиева външна врата.

Плешив мъж с черни джинси и черно кожено яке изтича към откраднатата кола с въртящата се червена лампа.

Фей преодоля петте бетонни стъпала с две крачки, избута алуминиевата кофа настрани, извади глока си и се прицели…

Мъж върху голия под на кухнята! Лежал е свит като бебе, но тъкмо се изпъва. Брада, кестенява коса, диша тежко, с обгорено лице, издава звуци, които не чува, и…

Пистолет, има пистолет, върти в ръцете си пистолет със заглушител, опитва се да го насочи!

Слепият, глух и обгорен мъж беше боец, който познаваше оръжието си.

Знаеше как да напъха в устата си подобното на наденичка дуло със заглушител в устата си, как да насочи студения черен свредел нагоре към мозъка си… Пук!

Алена кръв опръска бялата стена до вратата на кухнята.

Мъжът с пистолет в устата лежеше сгушен, като спящо дете.

На каква лъжа си се вързал?

Коя истина не можеше да приемеш?

Няма време, Фей вдигна оръжието и го насочи към коридора отдясно на празната дневна.

Две отворени врати в коридора отдясно. Сигурно спални.

В дъното на коридора отворена врата, шкафче над мивката — баня.

От лявата страна на коридора отворена врата, надниква… кранчета и тръби за пералня и сушилня, машините ги няма. Пералня и килер.

Кондора застана до нея с гола глава след намесата на електрическата машинка и бръсначите, които купи предната нощ от дрогерията, същия семеен магазин с детски щанд, пълен със стоки на разпродажба от миналия Хелоуин, временни татуировки, които отмиваш с вода като дъжда, който за късмет още не бе валял днес, за да размаже мастилото на шията му, привличащата погледа паяжина. Насочил бе своя боен пистолет, подчини се на знака й да провери кухнята.