Читать «Последните дни на Кондора» онлайн - страница 151

Колко човека?

Двама, надали са повече, може би по-малко.

Плюс един.

Моля — плюс един.

И моля — нека дъждът не измива тези улици. Още не.

Прозорците на къщата са със спуснати бели щори. Бяла врата. Пет червени стъпала.

През смъкнатите стъкла долитаха звуци, които Фей се напрягаше да чуе, усещаше се уханието на люляци. Тя се приведе зад волана и огледа околността, не забоде очи върху Целевата зона, където нищо не помръдваше, където изглежда нямаше никого. Погледът й се насочи към предната седалка, към екрана на лаптопа и неспирно пулсиращата синя точка до думите: обхват 70 метра.

И онзи адрес.

Онази къща.

ЦЗ.

Лявото й бедро натискаше глока на седалката между краката й.

Хайде, Кондор! Ще ме забележат, ако продължавам да вися тук!

Предната нощ той я остави сама в хотелската стая цели деветдесет и осем минути.

Настани я на един стол и залепи глока за дланта й с лейкопласт от аптечката, в случай че заспи или сътресението на мозъка й предизвика криза в неподходящ момент и някой избие вратата, докато тя се мята без пистолет.

Каза, че е сменил три таксита и е спирал два пъти.

Майната им на обикалящите екипи под прикритие: ние владеем тези улици. Или поне ще умрем, опитвайки да го постигнем.

Потропа на вратата на хотелската стая с уговорения сигнал, последван от думите му: „Ти си“.

Показа й какво има в торбите от магазина.

„Погледни какво имаме сега — каза. — Погледни какво можем да направим сега.“

„Сега, негоднико! — помисли си Фей, докато седеше в откраднатата кола. — Сега.“

Двигател нададе вой зад нея на тази задънена улица в предградието.

Фей се сви под таблото на откраднатата кола.

Потропването зад нея идваше от овързания мъж, заключен в багажника на собствената си кола.

Косвена жертва. Цивилен пострадал. Кръвта на невинните.

Никога нищо не е лесно. Нищо не идва даром. Никой не е светец.

Всички сме грешни.

Всички имаме по един овързан човек, заключен в багажника на открадната кола.

И все пак… Съжалявам.

Ревът на двигателя връхлетя откраднатата кола като стена, Фей видя замазано петно от кафяв метал, после то изчезна, а с него отлетя и грохотът на двигателя.

Отпусни се. Съвсем мъничко. Вдигни очи над таблото, наблюдавай задънената уличка.

Виждала си хиляди подобни микробуси за доставка по улиците на Америка, на Европа, на Китай и на Индия. Световна система за доставки извън държавните граници. Доставки през киберпространството. Искаш го, плащаш, кафявият микробус ти го доставя до вратата.

Възголемичкият микробус, познат на всички, спря шумно пред къща срещу ЦЗ на задънената уличка, една от къщите, край които нямаше паркирани автомобили.

Двигателят на кафявия микробус угасна.

Не! Ами ако не запали отново! Ако не може да помръдне?

„Не се тревожи — каза си Фей. — Шофьорът е професионалист.“

Шофьорът на кафявия микробус излезе на паважа на задънената уличка. Дори от половин пресечка разстояние тя разпозна очакваната кафява униформа на шофьора — панталони и риза. Видя плешивата му глава, лъскава и розова като билярдна топка, и точно това забелязва човек, както и факта, че мъжът носеше тъмни очила, които се вдигаха нагоре, захванати за хипстърските му очила с диоптър с черни рогови рамки. И дори от това разстояние, скрила очите си зад авиаторските слънчеви очила на Кондора, вниманието на Фей привлече някакво странно черно петно от лявата страна на шията на шофьора, което не успя да определи какво е — татуировка под формата на паяжина.