Читать «Последните дни на Кондора» онлайн - страница 154

Докато той се придвижваше към своята огнева зона, тя се насочи към отворената баня.

Коридорът, както се вижда над дулото на глока й:

Първата врата на банята.

Прокрадни се напред покрай стената.

Фей се сви…

Завъртя се и се търкулна по гръб и по корем покрай първата отворена врата на спалнята, с лице към вътрешността и с насочен пистолет, и видя наопаки безпорядък от…

Спален чувал, отворен куфар, мръсни дрехи, бутилка вода, отворен и празен дрешник…

Никой.

Издърпа крака изпод тялото си и седна, притиснала гръб към стената, вратата на втората спалня беше отворена до нея вдясно, но виждаше по-добре празното перално помещение, виждаше по-голямата част от вътрешността на банята в дъното на коридора също празна, така че явно беше втората спалня, трябваше да бъде!

Една граната наляво, майната му, хвърли я в спалнята, затвори очи, запуши уши, отвори уста…

Експлозия и бяла светлина!

Светът на Фей пламтеше и кънтеше около петнайсет секунди, преди да бъде в състояние да вижда и да се изправи несигурно на крака, и да нахлуе в спалнята, която беше взривила.

Мъжът, който се изправяше да седне до голата бяла стена, беше в окаяно състояние: брадата му висеше проскубана, на челото му под късо подстриганата мръсна червеникава коса имаше лепенка. Беше облечен с бяла фланелка с дълбоко деколте и сиво долнище на анцуг и беше бос. Бяла превръзка, очевидно не болнична, се виеше от лявата му ключица по слабите му мускулести гърди, сякаш прикриваше дълбока рана от куршум четирийсет и пети калибър например. Окото му беше насинено, а устните му бяха подпухнали и сигурно са привличали погледите, докато е крачел през зоопарка предния ден, но и тогава беше успял, сега също бе успял да се надигне и да седне, само че пистолетът му, някакъв черен автоматичен пистолет прототип със заглушител, оръжието, с което беше изпълнил звездната си роля предния ден, сега беше запокитено от взрива в другия край на стаята.

Фей допускаше, че все още отнесеният му поглед се дължи на морфин от полевия комплект заради болката.

Той беше екзекуторът, приковал смотания й партньор с ножовете.

Той беше протоколният агент от Вътрешна сигурност пред дома на Кондора.

Той беше Човекът маймуна от перона в метрото, преди изстрелите на Кондора да го повалят в потеглящия влак.

Той беше велосипедистът.

Той притисна босите си стъпала в застлания с килим под — не за да избяга, а за да се изправи до бялата стена.

И впери поглед в дулото на пистолета на Фей.

Тя разшири зрителното си поле, за да разгледа къде е живял той. Спален чувал на пода, принадлежности за къмпинг и друго оборудване, евтини куфари с дрехите му, два платнени сака от висококачествена материя, които инстинктът й подсказа, че са пълни с бойно снаряжение.