Читать «Последните дни на Кондора» онлайн - страница 149
Джеймс Грейди
— Изгубили са контрол — прошепна Кондора.
— Кой?
— Всички. Сами и Управлението, а също и X. Твърде много, твърде бързо, твърде публично.
Кликна и екранът на лаптопа се изпълни с картата и пулсиращата синя точка.
— Хаосът е твърде голям — рече той, — X са доста зле… Твърде вероятно е да успеем да се свържем по спешната линия или да проникнем по друг начин, да се доберем до Сами, официално, макар и с насилствено проникване. Да се приберем вътре живи и да разкрием всичко на добрите, на системата, на онова, която би трябвало все още да функционира.
Тя впери в него зелените си очи, чиито зеници вече изглеждаха нормални.
Синята точка пулсираше.
— Или са я убили, или са я прибрали, но със сигурност са взели телефона й. Което и да е от двете, аз отивам там — заяви Кондора.
— Ако отидем в Управлението…
— Какъв ще е приоритетът им? — довърши той. — Които и да са те. На кого можем да се доверим. На Сами? X все още ли действат въз основа на откраднат официален доклад? В мига, в който се появим, ще ни вкарат в системата — знаеш, че някой наивник, предан на правилата, ще го направи, — и после тази синя точка… Тогава на X ще има остава един- единствен умен ход по отношение на синята точка.
Той взе пистолета си от леглото. Озърна се за черното си кожено яке.
— Става дума за нещо повече от синята точка на Мърл — каза. — И тя стига, обаче… Истината?
Фей кимна.
— Ако вляза, без да довърша това, просто ще стана част от програмата — рече Кондора.
— Ти си само един съсипан старец. — Тя се изправи, олюлявайки се. — Най-вероятно ще бъдат минимум двама. И ще ги бива. И със затворени очи ще могат да ни убият. Ти го знаеш, чета го по лицето ти. По дяволите, ако бях във форма…
— Имаш мозъчно сътресение.
— Професионалните футболисти участват в мачове с мозъчно сътресение.
— Те умират млади.
— Вече не става въпрос за смъртта, а за това с какво бих могла да живея.
Тя отстъпи…
Тежко се отпусна и седна върху леглото, блъсна се в Кондора, събори го върху неговото легло.
Гледаха онова, което не можеха да избегнат да видят.
— Не можеш да се справиш с тях без мен, а аз не съм в състояние. Не и в момента.
Синята точка пулсираше.
— Каквото и да е най-лошото, което може да сполети Мърл, то вече се случва или се е случило, или никога няма да се случи, защото тя е в ръцете им. Може би дори няма крайни мерки или… чудовищен хаос. Дори ако излезем от тази врата сега, можем да стигнем там най-малко след четирийсет минути. В това състояние. Каквито сме сега. Без подготовка, без уличен изглед през Гугъл, без нищо, само с два скапани пистолета. Харесват ли тези шансове?
Не й казвай, че има право.
— Ако ни очаква само някакъв телефон, намерен от някого, отидем ли сега, ще ни очистят и най-вероятно никой нищо няма да разбере.
— Тогава кога?
— Когато видим още какъв хаос ще настане. Когато видим още какво прави всеки от
