Читать «Последните дни на Кондора» онлайн - страница 145

— Телефонът ти! — каза й Кондора. — Проследили са го веднага щом си пуснала есемес на сенатора. Разбрали са с джипиес къде се намираме, за паркинга, за това, че се движим пеша. Един наблюдател с лаптоп, който предава данни, а другият… Откъде е намерил колело…

Мърл скочи на крака, преди Кондора и Фей да успеят да я спрат.

— Боже, те и сега ни следят! — възкликна тя.

— Телефонът? Извади го, дай го…

— Не — отговори тя. — Не — прошепна. Зарея поглед някъде далеч и изрече: — Убиха Крис, понеже се мисля за много умна. Може пък по същия начин да успея да спася вас. — Страните й лъщяха от сълзи.

Кондора пристъпи към нея да я утеши, взе ръцете й в своите, тя обхвана с длани лицето му…

Мърл го ритна с коляно в слабините.

Кондора се свлече на колене на тревистия склон.

Ослепителна болка, дави се, бори се за глътка въздух…

— Де да бях онази, която ти се иска да бъда — чу я той да казва.

Очите му се отвориха и през сълзи съзряха размазания образ на Фей, която се мъчеше да се изправи.

Няма я.

Нея я няма.

— Хайде. — Фей му помогна да се изправи — куцият помага на сакатия. — Не можеш да я хванеш. Станалото - станало. Опитва се да оправи нещата. Знае, че следят телефона, който носи, че ще проследят нея, затова ще бяга, докато… — Фей замълча, за да си поеме дъх. — Заради нея убиха Крис. А сега тя ни осигурява време.

Двамата с Кондора извадиха батериите на мобилните телефони, които беше купила Мърл, разглобиха ги и ги хвърлиха в гората. Късното сутрешно слънце ги сгряваше, докато се спускаха по тревистия склон — ранената, облегната на стария и хромия.

— Иде ми да я гръмна — призна Фей, принудена с всяка следваща крачка да се обляга все по-тежко на него.

— Иде ми да гръмна себе си — каза Кондора, когато по-силна болка замени болката му в слабините.

Двамата държаха пистолетите си в кобурите, докато Кондора помагаше на Фей да се придвижат до пълната с хора подковообразна алея за таксита и микробуси на хотела. Той нагласи розовата качулка така, че да прикрива сплъстената й от кръвта коса, и изобщо не се наложи да я предупреди да върви с наведена глава, защото тя и бездруго едва я държеше изправена — просто механично пристъпваше до него.

„Пълно е с нервни семейства — помисли си Кондора, тътрейки се към плъзгащата се стъклена врата на хотела, прегърнал с лявата си ръка жената и притиснал дясната към черното си кожено яке. — Бащи. Майки.“

Половин дузина костюмари нервничеха сред навалицата от хора, облечени като за самолетен полет… Повече от туристите. Кондора заобиколи една отрупана количка за багаж, проправи си път сред шумни семейства.

„Колежанчета — помисли си, а после: — Не, скоро ще станат колежанчета.“

На обиколка по колежите. Във Вашингтон има много колежи и университети. Всички трябва да видят Вашингтон. Водиш цялото си семейство, превръщаш го в излет и не, няма да ги злепоставим, заслужаваме да разгледаме мястото, заради което сме ипотекирали бъдещето си, та ти да се научиш как е устроен светът и да се сдобиеш с признат паспорт за утрешен ден с добра заплата и изпълнен с обещания.