Читать «Последните дни на Кондора» онлайн - страница 143

— Началник — отбеляза Фей. — Зелена светлина. Някой, който взема решенията. Трябва да има…

— Авариен прекъсвач? Сърце сред мозъците на машината? Човешко присъствие? — Кондора кимна. — Не е наложително, но въпреки това сме направили. Само един. Единствен човешки субект, застрахована срещу провал контрола на Нулево ниво с програмирана пълна осведоменост и последната дума. Заплащането му не подлежи на никаква счетоводна ревизия. Кротък живот с интуитивен десктоп в обикновена къща в някое американско градче. Това е моделът на двайсет и първи век. Работиш от дома си. Съседите до един ти махат с ръка и никой не подозира.

— Кой е направил това? — прошепна Мърл.

— Мисля, че аз — отговори Кондора.

Жената, която той… той… както искате я наречете… Мърл впери поглед в него.

Жената-воин, пожертвала своя живот заради неговия, впери поглед в него.

— Годините ми на улицата — изрече той, — седмицата преди единайсети септември бях готов да се оттегля, не бях стар, но човек не е в състояние да получава повече белези. И после… буум! А когато се опомних след една… една тежка операция, ми хрумна страхотна идея, репутация и влияние, достъп до място, където всички искат отговори.

— Обаче си полудял — отбеляза Фей.

— Ами… да — призна Кондора. — Беше толкова шеметно — да знаеш какво можеш да направиш, какво трябва да направиш и какво си направил.

— Тогава защо сега те искат мъртъв? — попита Фей.

— Боже, във вторник бяха готови да те сложат под ключ завинаги като смахнат убиец.

Кондора сви рамене.

— Може би някой дръпва шалтера на цялата система.

— Или пък цялата система се старае да се подсигури никой да не й дръпне шалтера — изтъкна младата жена.

— А ти се бориш с лекарствата, които ти дават, за да забравиш… Метричните ти данни вероятно са регистрирали висок риск. Обаче откъде знаеш? — зададе тя върховния въпрос на всеки следовател.

— Заради самотния стрелец на велосипеда — отговори Кондора. — Като клонг, но без музика. Осъзнах всичко, като го видях. Осъзнах, че не е Сами, нито чичо Сам. Защото само онези изпращат по един стрелец. Трябва да е система с малоброен персонал. Малка операция, малък екип… Което ми напомни за X. В метрото повалихме четирима от общо шестима. Нямат заместници, особено ако X се затваря. И всичко това се връзва с факта, че моят екип под прикритие направи първата крачка. Първоначално от X привличаха всички улични екипи, с които разполагаха, за да ме неутрализират. Разполагаха предварително всяка група от първо ниво на действие, за да е готова, да изпревари теб и Сами, и истинските момчета, да бъде сред тях, но не с тях.