Читать «Последната миля» онлайн - страница 26

Декър преглътна и отвърна, без да я погледне:

— Не исках да си губим времето със случаи, които не са интересни. Да, можеш да ме наричаш Еймъс.

— Но очевидно си заинтригуван от историята на Мелвин Марс.

— Да.

— Когато представяше случая, спомена, че си играл срещу него в колежа. Това ли събуди интереса ти? Или приликите със случилото се в Бърлингтън? Защото не го спомена по време на срещата.

Декър вдигна бавно поглед от храната си, а Джеймисън изгледа подозрително Девънпорт.

— Не го споменах, защото няма нищо общо с причините да поемем случая — отвърна той.

— Стига, Еймъс! — каза Девънпорт. — С твоя ум! Хипертимезия, съчетана със синестезия в резултат на мозъчна травма, получена на футболното игрище? Прекалено умен си, за да пропуснеш връзката.

— Богарт ли ти каза? — попита той.

Тя кимна.

— Дойдох преди седмица. Имах достатъчно време да се аклиматизирам и да поговоря с Рос. Току-що бе приключил със случая, който сте разследвали заедно, и тъй като вече бях дала съгласието си да се включа в екипа, сподели доста подробности.

— Не съм убедена, че е трябвало да го прави — каза Джеймисън.

Девънпорт вдигна ръце в знак на капитулация.

— Моля ви, не си правете грешни изводи. Рос не ми е казал всичко, но достатъчно, за да открия сходства между убийството на семейството ти и на родителите на Марс. Аз също намирам случая за интригуващ.

— И Богарт ти е казал за моето състояние? — попита Декър.

— Ами, да. По професия съм клиничен психолог, Еймъс. Специализирала съм в областта на когнитивните аномалии. Между другото, познавам доста от хората в Института за когнитивни изследвания край Чикаго, макар те да са започнали работа там години след като ти си напуснал.

Декър изтри устните си със салфетка.

— Целта ни в случая с Марс е да разберем дали е невинен или не. Нищо повече. А това няма нищо общо с моите когнитивни аномалии. Защото нямам намерение да се превръщам в обект на ничие изследване.

Девънпорт отпи от бирата си.

— Както искаш. Но смятам, че пропускаме чудесна възможност. Извинявай, ако съм те засегнала по някакъв начин. Това е последното, което бих искала да направя. Не съм имала подобно намерение.

Декър сви рамене, но не каза нищо.

Минута по-късно пристигна Богарт и се присъедини към тях. Сервитьорката дойде и взе поръчката му. Когато тя се отдалечи, агентът каза:

— Искам да се извиня за срещата днес. Милиган прекали и му го казах. Не бива да се заяждаме един с друг. Ние сме екип. И който иска да остане в екипа, ще трябва да се държи толерантно.

— Той си беше харесал онзи случай и си го защитаваше — каза Декър. — Не ме е засегнал.

— И така да е, но трябваше да го защитава по-професионално. Внушенията, че се опитваш да саботираш случая му, бяха абсурдни.

Сервитьорката донесе чаша вино за Богарт и той отпи.

— Лиза сигурно вече ви е споменала, че споделих с нея част от случилото се в Бърлингтън.

— Да — отвърна Джеймисън. — Оказа се, че знае за състоянието на Еймъс — добави тя с лек укор.