Читать «Последната миля» онлайн - страница 28

— Сигурен съм, че който го е казал, не е имал предвид мен.

— Пазаруването ми помага да мисля по-добре — изрече Джеймисън с надежда и показа кредитна карта. — Богарт ми я даде. В случай на необходимост. Това включва дрехи за теб — побърза да добави тя. — А и нали ще получиш заплата.

Декър я погледна.

— Заплата?

— Не знам за теб, но аз не го правя безплатно. Не обсъди ли въпроса с Богарт?

Декър въздъхна.

— Приемам това за „не“. Но те уверявам, че става въпрос за много повече пари, отколкото получавахме в Бърлингтън.

— Наистина ли?

— Наистина. И ако нещата потръгнат, ще се преместим да живеем другаде. Не можем да останем в базата за постоянно. А ти ще трябва да си вземеш кола.

— Не съм мислил върху това.

— Виждам, че не си.

* * *

Три часа по-късно Декър и Джеймисън излязоха от магазина за мъжка конфекция, натоварени с покупки. Не се наложи да коригират нищо. Подбраха най-големите размери в магазина — панталони, ризи, обувки, чорапи, бельо и две сака, които бяха толкова големи, че можеха да бъдат използват като платна на ветроход.

Джеймисън бе помогнала за подбора на цветовете и аксесоарите и бе споделила мнението си за дрехите, които Декър бе пробвал. Застанал пред тристранното огледало, той отбеляза:

— Приличам на кит в костюм.

— Това е напълно поправимо. На две минути от апартамента ти има фитнес. А до него има и лекоатлетическа писта.

Когато излезе от пробната, Джеймисън го очакваше с цяла камара анцузи, шорти и тениски, които бе подбрала за него, заедно с обувки за тенис четирийсет и осми номер.

— Четири хикс ел върши ли ти работа? — попита тя.

— Ако са от разтегателна материя, да.

Джеймисън го откара до апартамента му и му помогна да пренесе покупките.

— Благодаря ти за помощта — каза Декър.

— Оценявам, че ми даде възможността…

— Каква възможност? Да влезеш в ролята на мой личен шопинг асистент?

— Не, да работя с ФБР. Богарт никога не би поканил само мен. Взе ме заради теб.

— Не се подценявай.

— Няма. Възнамерявам да се скъсам от работа, за да докажа, че ме бива. Ти обаче ми открехна вратата.

— Наистина ли смяташ, че ще се получи?

— Кой знае? Но това прави нещата още по-интересни.

— Не съм сигурен, че искам да ми се случват интересни неща.

— Значи си се озовал на неподходящото място.

10

Шест сутринта.

Декър примигна и се изправи в леглото. Огледа се и в първия момент не можа да се ориентира къде се намира.

Вирджиния.

„Куонтико“.

ФБР.

Точно така. Стана и се запъти към банята.

После влезе в кухнята и надникна през прозореца. Навън беше тъмно.

Взе кафеварката с намерението да си направи цяла кана кафе, което да изпие, докато преглежда бележките си по случая „Марс“. Погледна огромния си корем, замисли се и върху лекото замайване, което бе изпитал след ставането от леглото, и въздъхна.

— По дяволите! — промърмори.

Върна се в спалнята и измъкна анцуга, който Джеймисън му бе купила. Облече го — слава богу, че материята беше разтегателна, — наведе се и обу маратонките, които бяха с размерите на новородено.

Излезе навън и се спусна по стълбите на жилищния блок, където го бяха настанили. Погледна наляво и видя фитнеса, за който Джеймисън бе споменала. Вътре светеше и се чуваха звуци.