Читать «Последната миля» онлайн - страница 25

— Да — отвърна невъзмутимо Декър.

Милиган попита с обвинителен тон:

— А знаеше ли предварително, че се интересувам от случая „Морило“?

— До момента, в който влязох в тази стая, дори не подозирах за съществуването ти — отговори спокойно Декър. Погледна отново Богарт и каза: — Можем ли вече да обсъдим случая „Марс“? Защото не смятам, че останалите, които сте подбрали, могат да се сравняват с него. След като Садат лъже, Морило е виновен, а ние не сме се събрали тук, за да пускаме престъпници на свобода, така че предлагам да продължим напред.

Девънпорт покри устни с длан, за да скрие усмивката си, докато Милиган се опитваше да изпепели Декър с поглед.

Преди Богарт да каже каквото и да било, психоложката заяви:

— Гласувам да поемем случая „Марс“.

Декър я изгледа с любопитство.

— Но аз още не съм го изложил!

— След това, което направихте, господин Декър, аз съм готова да се доверя на преценката ви. Рос, можем ли да гласуваме?

Богарт погледна Джеймисън и Декър и отвърна:

— Добре. Който желае да поемем случая „Марс“, моля да вдигне ръка.

Вдигнаха се четири ръце. Единственият глас „против“ беше на Милиган.

Декър се приведе напред и попита:

— А сега мога ли да го изложа по същество?

9

Срещата приключи два часа по-късно. Уговориха се да се съберат на следващия ден. Когато излязоха от сградата, Девънпорт си тръгна заедно с Декър и Джеймисън, а Богарт остана да размени няколко думи с Милиган.

— Имате ли време да пийнем някъде? — попита Девънпорт, докато погледът й сновеше между Декър и Джеймисън. — На пет минути от базата има едно чудесно заведение.

Джеймисън се поколеба.

— Дойдохме тук с колата на агент Богарт…

— Той може да се присъедини към нас, ако желае. Ще му изпратя есемес. Исках да поговорим за случая преди утрешното обсъждане. После с Богарт ще ви откараме. Аз също съм с кола.

Джеймисън погледна Декър.

— Нещо против?

— Предлагат ли нещо за ядене? — попита той. — Почти не съм обядвал.

— Разбира се — отвърна Девънпорт и огледа огромното му тяло.

— Да вървим тогава — каза Декър.

* * *

Името на заведението беше „Вертеп“, доста подходящо название за кръчма, посещавана предимно от войници, полицаи и фермери и много рядко от някой костюмар.

Компанията на Декър се настани на една маса в дъното, възможно най-далече от бара, край който вече бе претъпкано и шумно в първия ден на новата година. От дигиталния джубокс кънтеше музика.

Девънпорт се настани до Декър, а Джеймисън седна срещу тях. Четвъртият стол беше за Богарт, на когото Девънпорт вече бе изпратила съобщение. Той обеща да се присъедини към тях след двайсетина минути.

Поръчаха си бира и храна. Пред Декър изникна огромна купчина пържени картофи със сирене и чили, докато Девънпорт си взе пърленка, а Джеймисън — френска лучена супа.

— Мисля, че първата среща мина добре, като изключим факта, че Милиган се държа твърде рязко и дори грубо — отбеляза Девънпорт.

— Пази си територията — отвърна Джеймисън. — Мисля, че не му харесва външни хора да участват в разследвания на ФБР.

— Ще трябва да се примири — заяви Девънпорт. Отпи глътка бира и впери поглед в Декър, който се бе нахвърлил на пържените картофи. — Останах впечатлена от онова, което направи, Еймъс. Имаш ли нещо против да те наричам така?