Читать «Последната миля» онлайн - страница 24

— Именно — заяви Милиган, който започваше да губи търпение. — На практика излагаш моята теза.

— Молитвата, която Садат твърди, че бил приключил току-що, е била Магриб, четвъртата за деня.

— Именно. Ревностните мюсюлмани се молят пет пъти дневно. Всички знаем това — посочи Милиган.

— В интерес на истината, много хора не го знаят, а по онова време броят им е бил далеч по-голям — отвърна Декър. — Работата е там, че Магриб не може да започне преди залез-слънце. Религиозният канон е изричен. На тази дата слънцето в Индиана е залязло в седем часа и дванайсет минути, или почти час по-късно от момента, в който Садат твърди, че е вдигнал глава от килимчето и е видял Морило на улицата. Човешко е да се греши и ако ставаше въпрос за няколко минути, никой нямаше да обвини Садат в каквото и да било. Но по това време слънцето все още е греело ярко на небето. Нито един мюсюлманин няма да започне Магриб, или тъй наречената Молитва при залез, ако слънцето не е залязло. И нито един мюсюлманин няма да я приключи цял час преди то да залезе.

Милиган остана с отворена уста.

Богарт и Джеймисън се спогледаха.

— Освен това — продължи Декър — от скицата, която са направили полицаите и са приложи към делото, предната витрина на магазина на Садат гледа на запад, към улицата, по която Морило би трябвало да е вървял в този момент.

— А мюсюлманите у нас се молят с лице, обърнато на изток — намеси се Джеймисън. — Към Мека.

— Следователно Садат би трябвало да е стоял с гръб към Морило — каза Богарт. — С други думи, не би могъл да го види, когато е вдигнал поглед от килимчето. Изненадан съм, че никой не е обърнал внимание на това.

— Повечето американци не знаят почти нищо за мюсюлманските обичаи — каза Декър, — а по онова време са знаели още по-малко. Тогава не са били наясно дори с разликата между сунити и шиити. Мисля, че ако се разровите, ще откриете, че Морило и Садат са се познавали и са уточнили предварително алибито, макар да не се е получило. А това ни води към извода, че Морило наистина е виновен. И след като и бездруго е в затвора, където му е мястото, предлагам да не си губим времето с него.

Милиган се облегна на стола си, напълно смазан.

Декър погледна Богарт.

— Сега можем ли да обсъдим случая „Мелвин Марс“?

— Чакай малко — прекъсна го Милиган. — Доколкото разбрах, ти си пристигнал едва днес. Да не би предварително да си получил досиетата?

— Не, получи ги тази сутрин — отвърна Богарт. — Лично му връчих папката.

Милиган се обърна към Декър.

— И за няколко часа успя да извадиш толкова подробна информация от всеки случай?

— Нищо не съм вадил. Прочетох свидетелските показания и докладите на експертите. Всичко е в тях.

— А откъде знаеш толкова за молитвите в исляма? — продължи Милиган.

Декър сви рамене.

— Чета много.

— Ами точният час, в който слънцето залязва? — настоя агентът.

— Аз съм от тази част на страната. Всичко това е в главата ми.

— За конкретен ден от две и шеста година? — не повярва Милиган.