Читать «Последната миля» онлайн - страница 22

— Не искам да влизам в ролята на адвокат на дявола, но какво ще се случи, ако не ги опровергаем? — попита Декър.

Богарт сви рамене.

— Ще прекратят финансирането ни, ще разпуснат екипа и ще трябва да си търсим друга работа. И кариерата ми ще отиде по дяволите.

— Няма да го допуснем — заяви решително Джеймисън.

Преминаха през охраната, след което Богарт използва служебния си пропуск, за да отвори една врата.

— Пристигнахме — заяви той и ги подкани с жест да влязат.

Преди Декър да прекрачи прага, усети, че стомахът му се свива на топка, както често му се бе случвало навремето преди футболен мач. Отново се бе превърнал в кълбо от нерви, адреналин, очаквания…

А смяташе, че тези дни са отминали безвъзвратно.

Явно бе сгрешил.

Пристигнахме, повтори си наум той и влезе в стаята.

8

Декър обходи с поглед стаята и регистрира всяка подробност като радар, чийто лъч отскача от твърди обекти.

Вътре завариха двама души.

Лиза Девънпорт седеше вдясно от вратата. Беше на трийсет и няколко, с късо подстригана светлоруса коса, привлекателно слабо лице, чувствени устни и искрящи сини очи. Тялото й бе издължено и атлетично.

Тя се усмихна, когато срещна погледа на Декър.

Тод Милиган седеше срещу нея. Беше над един и осемдесет и тежеше към осемдесет килограма. Подобно на Богарт, той също изглеждаше в отлична форма, като маратонец, който може да пробяга цялото разстояние, без да се запъхти. Черната му коса бе подстригана съвсем късо, челото му бе набраздено от бръчки, кестенявите му очи се взираха напрегнато, а гърбът му бе прав като райетата на вратовръзката му. Не изглеждаше приветлив.

Пред всеки от двамата бе оставена дебела папка. Декър забеляза множеството бележки, които стърчаха от страниците. Явно и Девънпорт, и Милиган бяха дошли подготвени.

Богарт представи членовете на екипа и всички заеха местата си.

На стената бе монтиран голям екран, който хармонично допълваше интериора. Богарт включи лаптопа си и натисна няколко клавиша. Екранът оживя и всички впериха погледи в него.

— Подбрали сме двайсет случая — каза Богарт. — Можем да съсредоточим усилията си само върху един от тях. Предпочитам качеството пред количеството. Двайсетте случая, с които се запознахте, са подбрани от много по-голяма извадка, която е пресята с помощта на различни вътрешни филтри.

Милиган заяви с ясен и категоричен тон:

— Смятам, че случаят „Морило“ има най-голям потенциал. Мисля, че можем да подходим от няколко различни посоки и да постигнем успех.

— Радвам се да го чуя — отвърна Богарт, — но предпочитам да изслушаме кратко резюме на всеки случай, за да тръгнем от една и съща отправна точка.

Милиган се напрегна леко. Декър забеляза недоволството му — явно агентът възприе тези думи като упрек, макар че те звучаха напълно разумно.