Читать «Последната миля» онлайн - страница 200

— С най-голямо удоволствие — отвърна агентът, — но как? Маклелън е мъртъв. Без него не разполагаме с никакви доказателства срещу Хюи или Истланд.

— Всъщност има един начин — каза Декър.

— Какъв? — попита Богарт.

Отговори му Марс:

— Чрез Рой.

Декър кимна.

— Той има необходимите доказателства.

— Добре, Декър, дай ми адреса му и ще му отида на гости — отвърна саркастично Богарт.

— Може би трябва да го накараме той да дойде при нас.

— Как? Няма начин да се свържем с него.

— Разбира се, че има.

— Така ли? — погледна го учудено Марс.

— Отговори на онова съобщение, Мелвин, което Рой ти изпрати уж от мое име.

— По дяволите! Бях го забравил! — възкликна той и извади телефона си.

Богарт впери поглед в Декър.

— Добре, но каква е примамката?

— Винаги сме разполагали с нея. Просто не сме я използвали както трябва.

— Благодаря за разяснението — отвърна недоволно Богарт. — Би ли обяснил на нас, непросветените, какво точно имаш предвид?

— Жена му — каза Декър.

— Какво общо има майка ми с това? — попита подозрително Марс.

Вместо отговор Декър написа нещо на лист хартия и му го връчи.

— Изпрати това съобщение на Рой и виж какво ще се случи — каза той.

Богарт заобиколи масата, надникна през рамото на Марс и прочете написаното. Погледна към Декър и попита:

— Наистина ли смяташ, че това ще свърши работа?

— Ако то не свърши, не знам какво друго би могло.

Богарт потри нервно брадичка и кимна на Марс.

— Давай! Направи го. Както казва Декър, няма да загубим нищо, ако опитаме.

Марс въведе внимателно съобщението в телефона си и пръстът му надвисна над бутона за изпращане. Погледна първо Богарт, после Декър и каза:

— Много я обичаше. Толкова много, че я уби.

— Да, Мелвин. В интерес на истината, това е единственото, на което разчитам.

Марс натисна бутона за изпращане.

Богарт си пое дълбоко дъх.

— Да се надяваме, че идеята ще проработи. Защото не мисля, че имаме резервен вариант.

72

Не ти липсва кураж. Признавам ти го!

Отговорът дойде три дни по-късно, в два през нощта. Звукът от телефона събуди задрямалия Марс. Той стана, прочете го два пъти, после позвъни на Декър и го прочете и на него.

Бяха отседнали в хотел във Вашингтон. След по-малко от пет минути Декър вече чукаше на вратата на Марс.

Той изненадано изгледа напълно облечения Декър и попита:

— Никога ли не спиш?

— Опитах се, но нещо не ме лови сън.

— И мен.

Декър прочете съобщението и претегли телефона в дланта си.

— Той е едновременно ядосан и заинтригуван. Но повече заинтригуван, отколкото ядосан.

Въведе ново съобщение и го показа на Марс.

Може да се уреди. Къде да отидем?

Марс кимна и Декър изпрати съобщението.

После зачакаха отговор. Чакаха, чакаха…

А той пристигна едва в пет сутринта.

— Явно и той не спи — отбеляза Декър.

Съобщението издаваше напрежение.

Прецакаш ли ме, мъртъв си. Декър също. Ще се свържа с вас.

— Харесвам хората, които казват това, което мислят, и не си губят времето с празни приказки — отбеляза Декър.

* * *

Инструкциите, продиктувани от обещанието на Рой Марс да се свърже с тях, пристигнаха на следващата нощ.