Читать «Последната миля» онлайн - страница 198

Дэвид Балдаччи

Маклелън се обърна и го погледна.

— Какво знаеш ти, по дяволите?

— Знам, че сте заложили бомбите в църквата и в офиса на онази асоциация на цветнокожите.

Маклелън се подсмихна.

— Нищо не знаеш!

После се изплю на земята, до обувките на Декър.

— Издадеш ли ги, това ще намали присъдата ти, може би не с много, но и това е нещо. А и защо да им се размине на Истланд и Хюи?

— Нямам представа за какво говориш. Хората, които спомена, са много свестни мъже, достойни личности.

— Сам ли ще поемеш цялата вина?

— Каква вина? Дойдох тук с приятеля ми, за да огледаме фермата и открихме тази жена вързана — каза Маклелън и кимна към Девънпорт. — Тъкмо щяхме да я освободим, когато се появихте вие.

— Тя ще разкаже съвсем различна история.

— Аз ще кажа едно, тя ще каже друго. Или по-точно, ние ще кажем едно, тя ще каже друго.

— Знаеш, че никой няма да се върже на тези глупости — обади се Богарт.

— Освен това разполагаме с Мери Оливър — добави Милиган. — Тя те издаде.

— Не знам какво ви е казала, но явно ви е наговорила куп лъжи.

— Записахме обаждането й до теб. Така те открихме и дойдохме тук.

— Нали затова има съдебни процеси? За да установят истината. А хората в Кейн ще повярват на мен.

— Съмнявам се, че процесът ще се проведе в Кейн — отбеляза Богарт.

— Това им е работата на адвокатите. Ще ме пуснат под гаранция, но не се притеснявайте, няма да изчезна, ще дойда на процеса. Аз съм дългогодишен полицейски служител, удостоен с куп награди. Поддържам силни връзки с местната общност. Никой в полицията не може да се похвали с моите заслуги. Съдът ще прецени, че няма риск да се укрия — завърши той и на устните му заигра тънка усмивка.

— Трябва да му се признае на този мръсник, че разсъждава логично — каза Милиган.

— Каквото и да си мислиш, Маклелън, трябва да ти е ясно, че здравата си загазил заради това отвличане. Ще отидеш в затвор до края на дните си. Сега имаш възможност да се погрижиш двете ти приятелчета да получат същото. Сигурен съм, че ФБР може да уреди да ви изпратят в един затвор. Тримата мускетари в оранжеви гащеризони! Каква гледка ще бъдете само!

Появи се автомобилът, който очакваха, и спря близо до тях.

— Да вървим! — подкани ги Богарт.

После улови Маклелън за ръката и го поведе към колата.

Куршумът прониза полицейския шеф в средата на челото и му татуира трето око. Той падна върху Богарт и миг по-късно се свлече на земята.

Милиган извади пистолета си. Марс сграбчи Джеймисън и Девънпорт и ги събори на земята.

Декър погледна тялото на Маклелън. От раната течеше кръв и се събираше на локвичка под главата му. После се втурна към другия мъж, който стоеше вцепенен.

Вторият куршум удари непознатия с белезниците право в гърдите, прониза тялото му и излезе между лопатките. Той се строполи върху Декър, който почувства как един куршум профучава покрай него, преди да се забие в земята.

Тялото на Маклелън лежеше напълно безжизнено. Беше мъртъв още преди втори куршум да прониже сърцето му.

На земята лежаха двама мъртви и шестима живи. Засега.