Читать «Последната любов на баба Дуня» онлайн - страница 48

Коленете на Сидоров треперят, а той изглежда още по-дребен от обикновено, с последни сили се крепи на бастуна. По ръцете му изпъкват белите му кокалчета. Но лицето му е изкривено от усмивката на победител. Може да бъде сравнена и със смъртен гърч. Добре се е облякъл, разяден от молци панталон на райета и риза с шарки на зиг-заг.

Брачната двойка стои пред мен и ме гледа очаквателно. Сега трябва да кажа нещо тържествено. Аз също съм се издокарала, за да им окажа необходимата чест, сложила съм си дълга пола и копринена блуза, забрадката на главата ми е изпрана, а шията ми е украсена с гердан от големи шарени дървени топчета.

Татуировката ми отново ме засърбява. Опитвам се да си спомня какви бяха думите, които беше изрекла служителката в гражданското, когато се женехме с Егор. Но не се сещам. Тогава се напъвам в главата ми да се появят сватбите, на които съм присъствала като гостенка или свидетел на брака. Но се сещам, че на сватбата на Ирина не бях.

Спомням си за сватбата на братовчедка ми, трябва да съм била около четирийсет и пет и тогава едно изречение ме уцели право в сърцето. „Бъдете добри един към друг“, беше рекла преуморената чиновничка и с тези думи, нито по-малко, нито повече, беше посочила пътя пред моята братовчедка и бъдещия й съпруг; в тази събота в гражданското чакаха няколко двойки и в коридорите много от свекървите вече бяха станали агресивни. Думите й дълго време не ми даваха мира. При това вече бях женена и станала майка.

Много по-късно гледах по телевизията как се женят в църква, да, дори гледах и една кралска сватба. Междувременно и при нас по селата вече много млади хора се женят в църква. Ако по наше време някой се оженеше в църква, след това просто нямаше повече да го пуснат да се върне на работното си място.

— Подайте ми ръцете си — казвам аз и те простират към мен лапите си — меките, закръглени на Маря и сухите като птичи крачка на Сидоров. Аз ги хващам и ги слагам едни върху други. Маря ми беше дала два пръстена, които беше изровила из съкровищата си.

Давам пръстените на младоженците. Сидоров слага на Маря големия пръстен с искрящ камък, пръстът й обаче е твърде дебел, Маря стиска зъби. Успех. След това Сидоров получава другия, пръстът му е прекалено кокалест и дори и по-малкият пръстен се върти на него. Сидоров свива ръката си в юмрук, за да не падне пръстенът.

— Бъдете добри един към друг — казвам аз. Маря ме гледа с широко отворените си очи, като че ли произнасям „Проповедта на планината“. — Вече сте мъж и жена.

Усещам усиления пулс на Маря. При Сидоров нищо не усещам, кожата му е студена и суха. Отново из въздуха се понася същото очакване.

— Можеш ли да се сетиш? — шепна аз към Егор. — Можеш ли да се сетиш какво се правеше сега?

— Благослови ги — избоботва той в ухото ми. — И не забравяй целувката.

Това не може да го казва сериозно, мисля си аз, те са стари хора, пък и аз съм почтена жена. Но те продължават да ме гледат така, сякаш чакат да се случи нещо точно определено, и аз въздишам шумно.