Читать «Подареният ден (Амстердамска загадка)» онлайн - страница 28
Роберт ван Хюлик
— Не е наред — обаждам се аз — и предупреждението ми е все още в сила. Ходил съм из тези страни и знам, че тамошните барове, клубове и разни други такива заведения набират бели жени за забавления от Гърция, Италия, Южна Франция, но не и от Амстердам. Не ми харесва и историята със снимката. Просто портрет ли беше?
— Не — спокойно отговаря тя, — доста повечко.
— Така си и мислех. Значи Фигел я е показал на неколцина богати развратници и някой от тях е решил, че ще ви купи.
— Винаги съм успявала да се грижа за себе си в Амстердам — троснато заявява тя. — Не виждам защо да не успея и на Изток.
— Не знаете какво говорите. Там критериите са съвсем други, там гледат на жените като на робини и точно така се отнасят с тях. И никой няма да си мръдне и пръста да ви помогне.
Тя прехапва долната си устна и сбърчва вежди. После в миг изразителното й лице се озарява от топла усмивка.
— Странен човек сте вие, господин Хендрикс, но ви вярвам, че сте почтен. Тази вечер ще обмисля съвета ви най-внимателно. И трябва да кажа, че съм изключително поласкана от интереса ви към мен. Защо не съблечете този мокър шлифер? Докато изсъхне, можем да си поприказваме за нещо по-приятно, не за бъдещи робини. Например за вас. Ще ми е много интересно. Онези долу мислят, че съм си легнала, така че никой няма да ни безпокои.
Тонът й е по-многозначителен от думите. Но дълбоко в себе си съм убеден, че това е едно начало, и не искам да започва така между другото. Затова ставам и казвам:
— Друг път ще ви разкажа всичко, което ви интересува. Естествено, ако решите да послушате съвета ми — изваждам портфейла си и драсвам на една визитна картичка телефонния си номер. Подавам й картичката, а върху стара сметка си записвам и онзи номер — 99 604. Така, да го имам. Както казва Мигел, всичко става. После се обръщам към нея: — Нали можете да си тръгнете оттук, ако решите?