Читать «Подареният ден (Амстердамска загадка)» онлайн - страница 27

— Господине, явно нещо грешите! — гласът й е много дружелюбен и убедителен. — Господин Фигел е представител на няколко фирми за износ в Ливан. Сега се връща след обиколка из Европа за нови контакти. Двамата египтяни, с които ме видяхте, са негови помощници. Безкрайно съжалявам, че ви удариха тъй лошо. Всъщност те се връщаха от бар. Точно пред къщата започнаха да ми пускат ръце и на мен ми прекипя. Знам, че сбърках, като се представих на полицаите под фалшиво име, но господин Фигел не обича да се вдига шум около него и в оня миг това ми се стори най-лесния изход. Ако искате, попитайте господин Фигел, за да се уверите. Той е на долния етаж — и тя се усмихва победоносно. Страните й руменеят в заревото от печката, големите й очи блестят. — А и господин Фигел няма да ме продаде! Запознахме се в работата ми, казах му, че бих искала да видя малко свят, и той ме нае за своя секретарка. Погрешно са ви осведомили. Явно някой от сътрудниците ви е сбъркал.

Това не може да продължава.

— Грешите, госпожице Ванхахен — отегчено изричам аз. — Не съм полицай.

Тя нервно свива рамене.

— Естествено, че не сте редови полицай. Вие сте от специалните служби за регистрация на чужденците.

— Не. Името ми е Хендрикс, истинското ми име. Счетоводител съм в универсалния магазин „Биенкорф“.

— Е, щом казвате, тъй да бъде… — внезапно тя млъква и ме оглежда изпитателно. Забелязвам, че черните й зеници са изпъстрени с кафяви точици. Известно време оставаме вгледани един в друг. После тя бавно подема отново: — Вярвам ви. Защо тогава дойдохте?

Изваждам червения кожен портфейл от джоба си и й го подавам.

— Исках да ви върна това.

Без да го поглежда, тя го оставя на леглото до себе си и казва:

— Вътре е адресът ми. Защо не го изпратихте на „Аудехрахт“?

Избутвам желязното столче назад, за да подпра схванатия си гръб на стената, оставям шапката си на пода и изваждам табакерата. Предлагам й цигара, запалвам и аз. После казвам:

— Забелязах, че всъщност не натиснахте звънеца на пансиона „Янсен“. А като видях този тавански прозорец да свети, ми хрумна, че може би сте отседнали тук и вероятно се криете. А картата за самоличност, която намерих в портфейла, ме убеди, че на полицаите сте казали фалшиво име. Дойдох, защото мислех, че сте в беда и може би имате нужда от помощ.

Тя бавно кимва. Дръпва от цигарата и казва:

— Откъде знаете за Фигел?

— Наложи се да се покатеря дотук по задната стена на къщата. Като стигнах до долния балкон, поспрях и дочух разговор между Фигел и другия мъж на име Мигел.

Тя пуши мълчаливо. След малко ме изглежда подозрително и казва сухо:

— Знаех, че в „Биенкорф“ наемат все хора с висока квалификация. Но не знаех, че от счетоводителите там се иска да бъдат и опитни взломаджии катерачи. Не съм много убедена, че сте такъв, за какъвто се представяте, но независимо от това ще ви кажа истината. Зарязали сте всичко, за да ми помогнете, и не бих искала да си мислите, че не оценявам жеста ви — тя се протяга покрай мен и загасва цигарата си о опаковката на кутията крем. Отново долавям лекия полъх на косите и тялото й. Пъхва ръце в джобовете на халата си и продължава с равномерен тон: — Фигел действително е бизнесмен, както току-що ви казах, но аз не съм му секретарка. Та аз дори не мога да пиша правилно. Мога малко да пея и да танцувам. Но и това не го умея достатъчно добре, за да направя нещо от живота си. Между другите си ангажименти Фигел е и импресарио. Срещнахме се преди няколко месеца в клуба за танци „Клод“, където изпълнявам една песен. Като ми каза, че живее в Ливан, аз го попитах почти на шега дали не може да ми уреди турне в Близкия изток. Той ми даде адреса си в Бейрут и ме помоли да му изпратя своя снимка, за да види какво може да направи. И аз му изпратих снимка, както човек си купува билет от лотарията. А миналата седмица се появи и каза, че е уредил турнето и че мога да замина с него за Александрия, при това безплатно — млъква и ме поглежда в очакване. После свива рамене и продължава: — Ще замина за около шест месеца. Ще пообиколя свят, а и може да спестя някоя пара. Тамошните петролни богаташи са червиви от пари, а идат ли на бар, не му придирят толкова, колкото публиката тук, в Амстердам. После ще се прибера и ще видя как ще я караме с приятеля ми. Нали разбирате, той следва. Като му казах, че заминавам, му стана много криво. И Фигел го познава. Покани го привечер на ресторант, за да го поутеши и да го увери, че всичко е наред.