Читать «Подареният ден (Амстердамска загадка)» онлайн - страница 26

На широкия двоен прозорец няма пердета, няма и никакви мебели в стаята с нисък таван. От вътрешната страна на прозорците има топка, с която се приплъзва крилото. Лесна работа. Хиляди пъти съм чел как става — притискаш парче бакалска хартия, намазана с мек сапун, към стъклото и натискаш. Нищо работа. Стига да имаш в себе си бакалска хартия и мек сапун, а аз нямам. Но забелязвам в долния ляв ъгъл на стъклото дупчица. От нея по стъклото плъзват две дълги пукнатини. Увивам пръстите си с носна кърпичка и опипвам ръбовете на дупката. Крайно внимателно разтърсвам стъклото. С леко подрънкване то се счупва. Вече мога да извадя едно голямо парче. Подпирам го на стената и пъхам ръка през дупката, завъртвам топката и отварям прозореца.

Бързо прекосявам студената стая. Вратата извежда на тъмна площадка. Единствената светлина идва изпод вратата насреща ми. Вратите и вдясно, и вляво са тъмни. Тази стая отсреща трябва да е нейната — таванското помещение, което видях от улицата.

Тихо почуквам.

— Кой е? — това е нейният глас.

Бързо избърсвам лице с носната си кърпичка и приглаждам мократа си коса назад. После отварям.

В сумрачния таван е топло и мирише на евтин парфюм. Тя се извръща, както седи на железен стол без облегалка, придърпва предниците на халата си и ме оглежда, вдигнала в почуда вежди. Стоя на прага, стиснал мократа си шапка в ръка. Чувам как капките падат на голия дъсчен под.

— Пак ли вие! — изрича тя. — Затворете вратата.

Когато отново се обръщам към нея, тя вече е станала. Посочва ми железния стол и аз сядам. Тя присяда на ръба на евтина желязна кушетка, единствената мебел. До мен има импровизирана тоалетна масичка — три куфара един върху друг — с няколко кутии крем и шишенца парфюм, кана и пластмасова чаша за вода отгоре. На измазаната стена е подпряно огледалце между две четки за коса. Светлината идва от отражателна електрическа печка, включена на най-силно. Едва различавам плетена блуза и други женски дрехи, окачени на пирони по стената. Тя заговаря първа.

— Ще ви обясня — нервно казва тя. Доближава глава до моята и добавя, припряно шепнейки: — Всичко е наред. Спречкването, което видяхте на улицата, беше само едно недоразумение, нали разбирате.

Главите ни са толкова близо, че усещам мириса на косите й. Вече нищо не ни разделя. Нито екран, нито стъклен воал.

— Мис Ванхахен, имате си работа с мошеници — казвам аз с равен тон. — Фигел вероятно ви е обещал турне из Близкия изток. Само че там ще ви продаде в някой бардак и повече никога няма да се върнете в Амстердам.