Читать «Погребани тайни» онлайн - страница 90

Седнах на креслото, а тя — на ръба на дивана, като остави цигарата си в безупречно чист каменен пепелник.

— Ники, след няколко минути имам среща с читателския клуб, така че може ли да побързаме?

— Имам само няколко въпроса. Кога за последно говори с Алекса?

Майка ми запали втора цигара с евтината си запалка „Бик“ и вдиша дълбоко.

— Преди два-три дни. Вчера Маршъл се обади да пита дали е тук. Тя пак има неприятности, нали?

Кимнах.

— Гейб каза, че е преспала при приятелката си Тейлър в дома й на Бийкън Хил, нали знаеш, че сенатор Дик Армстронг й е баща? Но смятам, че и двамата знаем какво означава това. Красиво момиче е и…

— Не е това.

Майка ми вдигна очи.

— Да не е избягала?

— Не.

Тя се втренчи в лицето ми.

— Нещо й се е случило — каза тя. — Кажи ми какво й се е случило, Ник!

Казах й.

54

Очаквах да се разстрои, но не бях подготвен за силата на реакцията й. Майка ми сякаш се разпадна, срина се по начин, който не бях виждал преди. Издаде ужасяващ, пълен с болка стон и от очите й рукнаха сълзи. Прегърнах я и минаха няколко минути, преди отново да е в състояние да говори.

— Знам, че държиш на нея…

— Да държа ли? О, миличък, аз обичам това момиче!

Гласът й трепереше.

— Знам!

Тя помълча малко и накрая каза:

— Колко искат?

— Явно са й дали сценарий. Каза, че искат нещо, наречено „Меркурий“. Маршъл казва, че няма представа какво е то.

— Меркурий?

— Работи за него с години, сигурно си попадала на това име в някоя папка или писмо.

— Паметта ми все още е отлична, слава богу, но нищо не ми идва на ум. Ако Маршъл има и най-малка представа какво е „Меркурий“, веднага ще им го даде. Той би се отказал от състоянието си, за да върне дъщеря си.

— Ако му е останало някакво състояние.

— Нищо не съм чувала по въпроса, изобщо не ми е споменавал да има неприятности. С него обаче вече не си говорим много. Доколко се знае, че той е…

— Разорен. Засега някак си е успял да спре новината да се разчуе, но съм сигурен, че духът всеки момент ще излезе от бутилката. Той не ти ли се доверява?

— Не и откакто се нанесе Белинда.

— Доста сериозна промяна.

— Миличък, преди Маршъл ми се обаждаше дори преди да отиде до тоалетната. Това е разликата между него и баща ти. Една от многото разлики. Маршъл уважаваше преценката ми.

Болеше ме да го чуя, но майка ми цял живот беше алергична към самосъжалението и го каза с лекота.

— Значи смяташ, че тя нарочно го отдалечава от теб?

Майка ми пое дълбоко дъх, а червеното пламъче на върха на цигарата проблесна, като пращеше и съскаше.

— Два пъти ме каниха на вечеря, а тя постоянно ме прегръщаше и ми повтаряше с оня захаросан тон, че просто „трябва да идем на пазар на Нюбъри стрийт“, или питаше „защо не ме виждат по-често“, но щом се обадя на Маршъл у дома, вдига тя и казва, че ще му предаде. Съмнявам се, че някога му е предавала каквото и да било.

— Не си ли пишете по електронната поща?