Читать «Погребани тайни» онлайн - страница 56

Единственото ми предимство беше, че не знаеха, че съм там.

Видях панталоните, които бях струпал на пода на банята, и бързо преговорих какво има в тях. Само обичайните, подходящи за импровизирани оръжия предмети — ключове, химикалки… Биха свършили работа, но само отблизо.

В този момент малко излишни вещи нямаше да ми се отразят зле. На пръв поглед наоколо нямаше нищо обещаващо. Четка и паста за зъби, чаша, вода за уста, кърпи за ръце, хавлии. Кърпата може да бъде ефективно оръжие, ако я използвате като кусари-фундо, японска верига с тежести, но само ако сте достатъчно наблизо.

Тогава видях електрическата си самобръсначка. Обикновено използвам обикновени бръсначки, но когато бързам, самобръсначката е по-полезна. Спираловидният й кабел беше дълъг около шейсет сантиметра. Ако го разтегнех, сигурно щеше да стигне метър и осемдесет.

Нахлузих панталоните, извадих кабела от контакта и тихо се промъкнах в голямото помещение. Първо трябваше да се заема с бияча — компютърджията едва ли щеше да представлява особена заплаха. Оправех ли се с бабанката, щях да науча каквото можех от умника.

Краката ми все още бяха мокри и малко лепкави и издаваха лек звук, като от отлепване на вендуза, когато ги вдигах от пода, така че се приближавах бавно, опитвайки се да го приглуша. След няколко секунди бях на три метра от натрапниците, скрит зад една колона. Вдишах бавно и дълбоко. Хванах самобръсначката с дясната си ръка, а кабела — с лявата. Опънах кабела силно назад, като прашка и с всичка сила метнах самобръсначката към слепоочието на здравеняка.

Пукотът се чу съвсем ясно. Той вдигна ръце да предпази лицето си, но закъсня с една секунда. Изкрещя, преобърна стола и се просна на пода, а аз дръпнах кабела и самобръсначката се върна обратно при мен.

Междувременно компютърджията се надигаше, но аз исках да се уверя, че другият няма да успее да стане. Хвърлих се напред и се приземих върху него, забивайки дясното си коляно в слънчевия му сплит, което му изкара въздуха. Опита се да се надигне и да ме обсипе с удари с юмруци, но без особен успех. Пое си шумно дъх и успя да ме халоса няколко пъти по ушите и веднъж в челюстта — последното кроше беше особено силно и болезнено, но не ме зашемети. Прицелих се в лицето му и го ударих с всичка сила. Последва влажно изхрущяване, усетих как нещо твърдо и остро хлътва под ръката ми.

Той изкрещя, сгърчен в агония. Носът му беше счупен, може би и няколко зъба. По лицето ми пръсна кръв. С периферното си зрение забелязах, че компютърджията се е изправил на крака и вади от якето си нещо, което явно беше пистолет.

По време на краткия сблъсък бях изпуснал самобръсначката, така че посегнах към ролката скоч с тежка метална основа, поставена на бюрото ми. Метнах я и тя полетя към мъжа, описвайки идеална дъга. Мъжът се наведе и тиксото го улучи в рамото, а после изтрака на пода.

Не улучих, но опитът ми осигури няколко секунди. Сега виждах, че оръжието в ръката му е черен пистолет с издължена цев. Тейзър. Тяхната цел е да обезвреждат, а не да убиват, но повярвайте ми — не ви трябва да ви улучат с такъв. Всеки патрон изстрелва две метални стрелички, прикачени към оръжието с тънки влакна, пращайки към тялото ви петдесет хиляди волта и няколко ампера, които ви парализират и разстройват централната ви нервна система.