Читать «Погребани тайни» онлайн - страница 29

— Дойдох, защото животът на едно момиче може да е в опасност!

— Същото момиче, което беше изпратено в изправително училище заради постоянни проблеми с поведението в частната гимназия, в която учеше, нали?

Опитах се да контролирам гласа си — само така можех да се мобилизирам, за да не избухна.

— Точно така. След като я отвлякоха. Тези неща могат да нанесат сериозни психически вреди. Не разбирате, нали? От един лагер сме.

— Работите за Маркъс, нали?

— Да, но…

— Тогава сме от два противоположни лагери! Ясно ли е?

16

Сърцето на Алекса биеше все по-бързо и по-бързо. Тя го чуваше — в ужасяващата тишина, в която чуваше дори премигването на клепачите си, пулсът й звучеше като канонада. Беше й болезнено горещо и леденостудено едновременно, тялото й трепереше неконтролируемо.

— Чуваш ме, нали, Алекса? — каза тенекиен глас.

Вълна от стомашна киселина изгори хранопровода й. Тя се задави, стори й се, че е на път да изплюе целия си стомах. По влажната й риза плисна малко повръщано и се намести обратно в гърлото й. Трябваше да седне, за да я изплюе, но не можеше — едва успяваше да надигне главата си на няколко сантиметра. Не можеше дори да се обърне настрани. Беше в капан.

Не можеше да се движи.

Задави се в бълвоча, надигнал се в гърлото й.

— Моля те, внимавай — каза гласът. — Не можем да отворим ковчега ти, ако ти се случи нещо.

— Ковчег ли? — ахна тя.

— Няма никаква причина да умреш. Не искаме да умреш. Искаме само да убедим баща ти да ни съдейства.

— Колко пари искате? — прошепна тя. — Просто кажете какво искате и баща ми ще ви го даде.

— Зашо смяташ, че искаме пари, Алекса? Дори да беше така, баща ти няма пукната пара.

— Баща ми е… той има абсурдно много пари, ясно? Може да ви плати, колкото искате. Всичко ще ви даде, всичко, което има, ако ме пуснете веднага, моля ви, моля ви!

— Алекса, слушай ме много внимателно, защото оцеляването ти зависи от това.

Тя преглътна — в гърлото й бе заседнала буца.

— Слушам — прошепна тя.

— Не те чувам.

Опита се да говори по-високо.

— Аз… слушам ви!

— Добре. Алекса, вече ти обясних как да ходиш по нужда. Сега трябва да обсъдим дишането. Ясно ли е? Слушаш ли ме?

Тя потрепери и изстена:

— Моля ви…

— Искам да знаеш, че в ковчега ти има въздух, но не е много.

— Не е… много? — прошепна тя.

— Слушай внимателно. Ако просто бяхме запечатали ковчега, преди да го заровим в земята, не би останала жива и половин час, но знаем, че ще ти е нужно повече време.

Тя чу „в земята“ и така прехапа устна, че усети как кръвта започва да капе в устата й.

— В земята? — прошепна тя.

— Да. Намираш се в стоманен ковчег, дълбоко под земята, под 3 метра пръст. Алекса, ти беше погребана жива. И съм сигурен, че вече го знаеш.

Нещо избухна в мозъка й, пред очите й се посипа порой от ярки искри. Тя изкрещя, но гласните й струни бяха толкова възпалени, че се разнесе само сипкаво свистене, почти оглушително в абсолютната тишина.

17

Под една от чистачките на джипа беше мушнат яркооранжев талон за глоба за просрочено паркиране. Проклетият Снайдър — ако не беше изгубил толкова време в демонстрации на сила, това нямаше да се случи. Прищя ми се да му изпратя сметката.